В последния месец млади лекари организираха серия от протести, за да променят начина, по който функционира здравната система.
Обидно ниско заплащане на труда им, невъзможност за професионална реализация – нерешените с години проблеми се натрупват и прогонват младите в чужбина.
Когато завършил медицина, при това с отличие, д-р Даниел Кипров имал едно желание – да специализира ендокринология. Тогава разбрал как се случва това всъщност.
„Из цялата държава буквално, отговорът беше в два варианта – или няма никакъв шанс, защото за място чакат колеги от години и още не сме намерили такова, или дори по-честият отговор – да има някаква възможност евентуално, ако се съгласиш да работиш на тристранен договор, болницата да назначи лекар, който да работи, но да не получава никаква заплата. 0 лева“, заяви д-р Даниел Кипров, лекар-специализант.
Така д-р Кипров не станал ендокринолог. И започнал да мисли за чужбина.
„Беше изключително обидно, когато го срещах отново и отново. Уби всякакъв ентусиазъм в мен. В огромен процент от случаите местата се пазят за някой познат или за някой, който си е платил, защото това е истина и съм чувал как колеги трябва да дадат дарение на съответната болница в рамките на десетки хиляди левове, дори напоследък чух за повече от 100 000 лева и нагоре само, за да могат да си осигурят работно място“, допълни д-р Даниел Кипров.
Това е д-р Йорданов – не иска да казваме цялото му име, нито какво и къде специализира. По „лични причини“. Тази седмица той няма почивен ден.
„Тази вечер ми започва едно 24-часово дежурство, което е в две отделни болници. 12-часова нощна смяна в една болница и 12- часова дневна смяна в друга болница. И през цялата седмица съм бил на дежурства, на редовен график. Аз имах даже един месец, в който имах около 300 работни часа. Заплатата чисто е около 1500-1600 лева месечно за 140 часа“, коментира д-р Йорданов, лекар-специализант.
Дори като завърши специализацията си парите няма да се променят особено.
„Аз съм си избрал тази специалност – да помагаш на хората е от най-удовлетворяващите неща. След последните изцепки на политиците, че ще ни пращат в чужбина и ще внасят чужденци, просто това е другото, което ме кара да се чувствам нещастен и недооценен“, каза още д-р Йорданов.
Така да останат в България за тези двама млади лекари е въпрос на силна воля. Кому е нужно това?