Изготвяне и прилагане на единен национален механизъм за определяне на социалния статус на домакинствата. Около това се обединяват 15 граждански организации с общо становище по проекта за Социален план за климата. Целта е да се избегне произволното определяне на критерии от отделните общини. Експертите представиха препоръките си на пресконференция в София.
По линия на Социалния фонд за климата ще бъдат разходвани близо 5 млрд. лв. А заедно с националното съфинансиране сумата възлиза на около 6,6 млрд. лв., като средствата ще са за период от шест години от 2026 до 2032 г., обясни д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания – БАН.
Д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания – БАН отбеляза, че всяко министерство самостоятелно ще администрира предвидените мерки. А единен орган за целите на управлението на фонда не е създаден. По думите ѝ единственото, което се предвижда, са средства в размер на 2,5 % от фонда за създаване на информационна система за мониторинг на мерките.
Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ отбеляза, че става въпрос за изключително сериозен финансов ресурс, но има риск от неговото неразумно и неефективно инвестиране. Според него е проблем, че няма система, по която да се верифицира, че едно домакинство е енергийно бедно.
Относно направлението „Транспорт“ Даниел Попов от сдружение „За Земята“ също смята, че липсват съществени фактори, които да подобрят ситуацията за български граждани в транспортна бедност.
Българският Социален план за климата включва няколко основни компонента. Първият е „Сгради“, който е свързан с обновяване и подобряване на енергийните характеристики на многофамилни и еднофамилни жилищни сгради и изграждане на покривни фотоволтаични системи за производство, разпределение и споделяне на електрическа енергия. Предвижда се и предоставяне на ваучери за закупуване на енергийно ефективни уреди за приготвянето на храна. Предвидените прогнозни разходи са за близо 1,5 млрд. евро по линия на Социалния фонд и националното съфинасиране.
По компонента „Транспорт“ се планира закупуване на електрически превозни средства и изграждане на съпътстваща инфраструктура, електрически мотрисни влакове, мобилни здравни кабинети в отдалечени и труднодостъпни райони. Целта е да се преодолее транспортната изолация на определени места в страната. А прогнозната стойност е за 1,3 млрд. евро.
Предвижда се и временно подпомагане на доходите на уязвимите домакинства и ползватели на транспорт чрез еднократни годишни компенсации. Предвидените прогнозни средства са за близо 447 млрд. евро.
Проектът на Социалният план за климната беше публикуван за обществено обсъждане в средата на юни, като срокът за това приключи на 20 юли. Следва планът да бъде изпратен в Европейската комисия, откъдето могат да бъдат поставени въпроси, на които българското правителство да отговори, обясни Попов.
Той изрази надежда, че ще бъде представен втори вариант на проекта за Социален план за климата, за да могат да се изчистят пропуските.
Предвижда се планът да започне да се изпълнява от началото на следващата година.