Той е италиански адмирал. В Европа има война, в Близкия изток – криза, а той е председател на Военния комитет на НАТО. Вижте интервюто на Бойко Василев с адмирал Джузепе Каво Драгоне.
Бойко Василев: Адмирал Каво Драгоне, кой е най-важният урок, който научихте от войната в Украйна? Невъзможно ли е Русия да бъде спряна, когато премине на военни релси?
Адмирал Каво Драгоне: Първо, Русия може да бъде спряна. А научените уроци са много. Първият е колко смело се борят украинците, колко са силни. Да подчертаем това! После, имаме нов вид конвенционална война. Пак се води в окопите, има танкове, но има и дронове с изкуствен интелект. Ние в НАТО го наричаме „конвенционална война 2.0“. Но да се върна на Русия. Тя не е непобедима. Оказа се не толкова силна, колкото мислехме. Разчита на маса, не на качество. Затова е важно да поддържаме технологичното превъзходство на Украйна. В комбинация с украинския кураж то дава резултати. Путин не постигна своите стратегически цели – да завладее цяла Украйна и да инсталира марионетно правителство, за да действа като в Беларус. Не успя! В началото на войната НАТО имаше 30 членки, сега са 32. Ние сме на прага на Русия. Ето още един научен урок: нашият съюз е силен, надежден и реагира правилно и сплотено.
Но какво може или трябва да направи НАТО, за да не позволи Украйна да бъде победена?
Имаме силна воля да подкрепяме Украйна. И нашата подкрепа ще продължи. Това е един от резултатите от Срещата на върха на НАТО в Хага. Тази подкрепа е ежедневна, цялостна и според приоритетните нужди на Украйна. НАТО събира и организира цялата помощ, която държавите-членки предоставят доброволно. Също така обучаваме украинските военни. Създадохме център за това. Създадохме и друг център, JTEC, който анализира научените уроци. Това е важно за Украйна, а и за нас. Срещата в Хага очерта и ангажимента за увеличаване на бюджетите за отбрана от всички съюзници. Част от тях ще се използва, за да се помогне на Украйна.
Да, но хората решават войните. Как НАТО ще убеди миролюбивото си население да е готово да се бие, умира и страда? Защото от създаването си НАТО не е воювало.
Ами това е успех! Явно възпирането дава резултати. Ние, военните, но и политиците, трябва да образоваме и подготвяме общественото мнение – че войната е на прага ни. Да покажем какво причинява войната, каква висока цена има тя – в човешки животи, но и в икономическо изражение. Войната е кошмар. Украйна плаща невероятна цена; тя не може да се сравни с това, което плащаш за възпиране. НАТО е като медицинска застраховка. Аз от 30 години плащам всеки октомври годишната вноска от застраховката за моето семейство. И всеки път се питам дали не мога да си спестя тези пари. Но след една дребна травма бях много щастлив, че имам застраховка. Струваше си! И с НАТО е същото. Вече на трябва да говорим за военни разходи. Да изтрием този термин от речника си! Става дума за военни инвестиции, инвестиции в отбрана.
Говорите за технологичното превъзходство. Но то не е ли илюзорно? В НАТО имаме скъпи изтребители, но дроновете са повече и по-евтини. Имаме големи кораби, но видяхме как украинците ги потапят с ракети.
Да, това е друг урок, който научих. Трябва да поддържаме баланс между иновациите и конвенционалните оръжия. Сега изучаваме как украинците свалят дронове с дронове. В началото всички, дори ние, западните сили в Червено море, сваляхме дронове с ракети. Ракета за шест милиона долара сваля дрон за 200. Ами не беше успешен подход. Сега нещата се промениха. Трябва да запазим технологичното си предимство. Но трябва и да модернизираме конвенционалните оръжия.
Посетихте многонационалната бойна група на полигона в Ново село. Как оценявате българската армия и нейната способност да изпълнява задачи със съюзниците? Ценен съюзник ли е България?
Бях началник на отбраната на Италия, когато НАТО реши да създаде това подразделение. С моя добър приятел адмирал Ефтимов започнахме от нищото. Имаше много въпроси. След това посетих Ново село още два пъти. И всеки път виждах забележително развитие – бързо и по правилния начин. Българските въоръжени сили са силен стълб на НАТО благодарение на многонационалната бойна група, която ще се усили до ниво бригада. Но има и български войски в Косово, както и в мисията на НАТО в Ирак. Способностите, силата и надеждността на българската армия са една от силните страни на НАТО, особено с поглед към Западните Балкани – регион, на който Съюзът държи много.
Бяхте назначен за началник на Военния комитет на НАТО в мрачни времена. Мечтали ли сте за подобно предизвикателство?
Не, не съм. И както други неща в кариерата ми, и това беше изненада. Поех длъжността с война в Украйна и криза в Газа. Но не очаквах, че ще продължи толкова дълго. Както казах, видя се, че Съюзът е много силен. Центърът на тежестта на НАТО е неговото единство. Заради него останахме по-силни, отколкото се очакваше. Сега сме си поставили нова цел: по-големи разходи. Но трябва да харчим умно и заедно. Научих още, че трябва да подобрим промишлената база. Трябват ни материали, които да съответстват на нашите оперативни изисквания. Те трябва да се евтини и да мога да се доставят Затова работим за промишлена база, които да изпълни нашите поръчки.