Все повече българи закъсняват с плащанията по кредитите си. Това показват данни на Асоциацията за управление на вземания в България. Банките и небанковите институции държат най-големия дял от просрочените задължения – около 35 на сто. След тях се нареждат телекомуникационните компании с 18%. Статистиката показва обаче, че сме изрядни, когато става дума за сметките за ток и вода.
Банките са основните кредитори у нас и е логично по-голямата част от задълженията да са именно към тях, смятат икономисти. Но по-либералната политика на събираемост през последните години също е фактор.
„При банковите кредити особено можем най-лесно да си позволим да пропуснем някое плащане и това да не доведе до много сериозни последствия, стига да се върнем рано или късно към плащане“, каза Адриан Николов, Институт за пазарна икономика.
А кой най-често забравя да плати навреме? Според експертите – хора под 30 години, а не липсват и длъжници дори под 20 и то не само към банките.
„Картата ми за автобуса. Често става така, че си изпускам момента, в който трябва да я платя и давам винаги пари за билети“, коментира Михаил Попов.
При комуналните услуги задълженията са най-големи към телекомите.
„Повечето домакинства, които трябва да избират първо гледат да платят тока и водата, като такива фундаментални комунални плащания и чак след това да обслужат разходите си за телекоми, за телевизия, за интернет. Ето такива неща, които все пак не са фундаментални за съществуването, а са по-скоро елемент на съвременния живот“, заяви Адриан Николов.
И докато едни отлагат сметките, други са готови да дадат повече пари за удоволствия и забавления. Има и хора, които повишават финансовата си грамотност и използват парите си за вложения.
Христо Тенев: „Да отида на кафе или някъде да на бар, да изляза с приятели, може би дрехи също.
Денислава: По-скоро бих похарчила за нещо, което би ми изкарвало пари. Инвестиции в някакви акции, примерно.
Адриан Николов: През последните години виждам едно доста ясно увеличение на разходите за развлечение. Това е генерален и много ясен белег за забогатяване на населението“.
Според икономисти, по-отпуснатата кредитна политика е довела до ръст на заеми, дори такива за екскурзии в чужбина.