. Какво разкрива некрополът за живота в този славен град – това разказват Мария Чернева и операторката Анна Андреева в „Новини от миналото“, които започват веднага след емисията „По света и у нас“.
Този път случайността се намеси тук много удачно. Строежът на газопровод отвори невероятна възможност пред археолозите, за която те дори не са мечтали – да стигнат до некропола на Хераклея.
Проф. Людмил Вагалински – ръководител на археологическите разкопки: „Това е поредният гроб, който колегите ми проучват. Както виждаш – под вода, както всичко наоколо. Много е висока тази подпочвена вода. Трудно ще ни бъде, но трябва да го проучим. Отворихме го тази сутрин.“
Жена хераклейка, погребана е с дарове, които ще ни разкажат вероятно за времето и за живота ѝ в онзи чуден град. 10 години, след като за първи път видяхме Хераклея, най-накрая имаме среща с нейните обитатели.
Въпросът с големия шанс за учените далеч не е в подпочвената вода. А че въобще успяват да стигнат толкова дълбоко. 6 метра под повърхността на частен имот. Ако не беше газопроводът, никога нямаше да го открият.
Проф. Людмил Вагалински: „Значи, на това ниво те ходят. На това ниво. Нагоре този сив пласт е тиня, която е от рeката. И всичкото това – пясък, хубава глина е от река Струмешница на няколко пъти наводнява, много бързо покрива, метри са. Покрай заметресенията. Двете заметресенията, цунами.“
Засипани с метри пясък, некрополът е опазен от по-късни иманярски погроми. И би могло да се очаква, че повечето погребения ще са непокътнати. Но гробът на хераклейката, който излиза сега, е от малкото с пълния си инвентар. Очертанията на скелета стават малко по-видими.
Проф. Людмил Вагалински: „Гръбнакът се вижда. В онзи край – тазът. В краката много често слагат глинени съдове и лампи. Виждаш ли там каничката, долу при ръката, тук има още една голяма купа. Монети на различни места ги слагат и до главата и покрай тялото. Покрай главата обикновено има освен монети, има фибули за закопчаване, бронзови интересни, костени игли за коса, оборудват своите близки с най-насъщните неща или с любими предмети.“
Въпреки че некрополът активно се е използвал и в четвърти век, в проучената му част археолозите не хващат нито едно християнско погребение.
Проф. Людмил Вагалински: „Питаш ме за конкретна дата – лампата трябва да видя, къде е лампата, Плами? Има глинена лампа. Те са много системни. Глинена лампа и монети почти винаги слагат. А лампите са добър хронологически индикатор.“
Монетите също, но те ще прецизират времето по-късно, когато бъдат обработени. Изглежда високите подпочвени води не им се отразяват добре и са почти неразпознаваеми.
Проф. Людмил Вагалински: „За съжаление, костите са като правило много лошо запазени, заради водата и агресивната среда. Почвата е агресивна. И е много странно, че металът е запазен сравнително добре, костите са зле.“
Разбира се, когато некрополът е бил активно използван, тук не е имало подпочвени води. Иначе нямаше да погребват мъртвите си. Но нещо се е променило.
Проф. Людмил Вагалински: „Климатът, като го сравняваме с археоботаника, сравняваме какво се случва, не е бил много по-различен от сегашния. Не е бил. Даже малко по-влажно и хладно е било. Защото черният бор, например, е растял доста по-ниско, отколкото сега. Сега е малко по-сухо. Обаче от всичките наши намеси тук в района с диги, вкарваме реките, изтласкваме уж Струма, правиме диги и прочие неща, очевидно сме променили отдолу водните жили и в момента подпочвените води са много високо. Много трудно е с тази вода!
БНТ, Мария Чернева: Е, намерили сте начин.
– Ох, да. Борето вчера вика дай гъби, аз си казвам какви гъби, той е учил в Англия, там много дъжд и попива. Това е плочка от камък и много често слагат, която е за стриване на мехлеми или на някакви балсамчета или някакви пудрички да си направиш.
– Значи е женски гроб.
– Не, не си много права, защото и мъжете са, като сега малко метросексуални и тогава са се грижели за външния си вид, тези от елита. Но за съжаление, лампата, като я гледам, е Римска.
– Защо за съжаление?
– Защото, ми се щеше да е елинизъм, да е по-ранно, да разберем за по-древния период нещо.“
Трудна задача, въпреки че некрополът се използва още от основаването на Хераклея до края на града – или от четвърти век преди до четвърти век след Христа. Но именно заради продължителното използване, учените се натъкват на сериозни разрушения … от самите хераклейци.
Проф. Людмил Вагалински: „Е, това е много интересно. Това е база за надгробна плоча. Вкопава се в земята и тук има жлеб. И в жлеба се вкарва надгробната плоча. Тя стои права и има клин самата тя. Обаче те са го взели от по-стар гроб, обърнали са го и са го преизползвали за своето гробно съоръжение. И това го правят непрекъснато. И тук са просто един върху друг, разрушават, преизползват и ни затрудняват. Ето, това е надгробна плоча. Но това, което е интересно, че няма надписи. Бяхме много разочаровани. Тя беше преизползвана в един следващ гроб, като покривна плоча. Обаче, когато дойдете по-близо, тук има един пасаж, който е по-вдлъбнат и по-светъл. И като се загледахме, те са изчукали много внимателно името на първия собственик на плочата и вероятно са били подготвили да си изчукат името на друг. Просто са я взели плочата. И това се случва често.“
Рискът гробът за бъде разрушен от следващите до толкова се е нараснал, че налога нов жанр епитафии – или надписи върху надгробните плочи, на които се натъкват учените….
Проф. Людмил Вагалински: „На надгробната плоча пише или на саркофага пише. Ако някой вземе моето гробно място или ми вземе гробния камък, той трябва да плати на общината примерно 500 динара глоба и го чакат лоши неща. А общината е заинтересована по този начин да пази гробното място.“
Не стига това, ами археолозите непрекъснато се натъкват на иманярски погроми. От онова време. Най-вече на по-богатите гробове. Като този, който въпреки че демонстрира по-висок стандарт и той е изграден от каменни плочи взети назаем.
Проф. Людмил Вагалински: „Те правят този гроб, взимайки от по-стари, но не гробници предполагам, а някаква архитектура, готовите квадри. Взимат ги да ги преизползват. Един, два, три. Има тук скоби и си правят гроб. И там после идват иманярите, знаят, че това е богат гроб. Местните с лостовете бъркат, разбили са тук и си взимат. И вътре имаше само едно парченце малко керамика, за да видим, че е бил римски гробът.“
Някои от мерките срещу иманярите, обаче, също са доста разрушителни спрямо по-ранните погребения. Като тук – най-горният гроб разрушава частично предишния, но пък следващия руши всички тях.
Проф. Людмил Вагалински: „И накрая в 4-и век те идват и вкопават адски дълбоко, с метри надолу, минават през всичките погребения и слагат своя човек там долу. И намерихме хубави неща там, включително и фибули, и лампи, и монети…
БНТ: Това е може би, за да го опазят от иманяри!
– Да, и са го опазили. Много дълбоко са го вкопали, а той е най-млад.“
Съседният също е неограбен, но и той е дълбок. Останките на хераклееца са в добро състояние, предстои анализ на антрополог, който може да разкрие повече за живота му.
Проф. Людмил Вагалински: „Този гроб беше едно детенце, сложено върху керемида и покрито с керемида. Има няколко детски гроба с детски играчки вътре винаги, кончета, животинки, петлета, теракоти, бикове.“
Иманярите, независимо от времето не смеят да посегнат на детските гробове. А не всички дарове са теракотени. Определено непокътнат намират и гроб на млада девойка, от където е и тази фигурка на богинята Атина с щит.
Проф. Людмил Вагалински: „Тази теракота беше сложена в ъгъла на гроба и богинята гледаше към момичето. Неслучайно е сложена така леко. Две лампи са също от този гроб на девойката, има изображение на богинята пак Атина със шлем и очевидно това момиче е имало някакъв афинитет към богинята Атина. Девойката би могла да бъде и нейна жрица. Но няма как да го разберем това. И малката лампичка много ме впечатли. Първо, е много малка. За първи път виждам толкова малка лампа. И второ, тя е глинена, обаче е покрита с глазура, много специфична, сребристо-сива, имитира сребро. Аз даже в началото мисля, че е стъкло. Толкова е хубава глазурата.“
Учените тепърва ще сглобяват цялата картина в някаква хронологическа последователност, ще уточняват стилове и дати, ще установяват връзки със събития, през които минава Хераклея, ще се опитат да разберат защо в един момент започва да доминират кремациите, има ли пришълци. Монетите ще им дадат информация за контактите, костите и ДНК анализите ще възстановят донякъде начина им на живот, ще търсят аналогии с други некрополи, ще изчистят характерните за града традиции. Но това, което и сега може да се каже, е впечатляващо.
Проф. Людмил Вагалински: „Това, което ме изненадва е, че те запазват един висок стандарт през цялото време на съществуване на града, макар че ние знаеме, че те имат катаклизми. Нападения, граждански войни. Втори, първи век преди Христа е много труден. Македонското царство е покорено, а те принадлежат Македония, стават част от Рим и това минава с кръв и сътресения. защото находките, които имаме от тук, от гроба от първи век, са богати. Четвърти век, който не е лесен, защото края на трети има едно опожаряване на града. И очакваш, че стандартът им ще падне. Но това, което виждаме тук, има няколко погребения от четвърти век, изключително богати, може би дори най-богатите, които до сега сме намирали. Тоест, успяват да се справят, имат добра икономическа база и са много сплотени и организирани.“
След спасителните разкопки, най-накрая имат шанс да проучат една важна част от форума. Надяват се да установят, каква е била функцията на сградата с мозайките.
Проф. Людмил Вагалински: „Предполагам, че е била баня. Освен че има мозайка, намерихме тръба, също и един по-малки тръбички, които се слагат при стенно отопление. … За сега не изглежда особено голяма, но сме само може би в нейното начало.“
По-голям интерес обаче предизвиква сградата пред нея. Отдавна подозират, че тя вероятно е храма на Херакъл – патронът, закрилникът на града.
Проф. Людмил Вагалински: „Преди години намерихме части от него от голяма мраморна статуя. Крак с кривак. Много красиви…
БНТ: В тази ниша може би тук е стояла.
– Статуята. Да, камън. Статуята на Херакъл е най-възможно да е стояла в тази ниша.
– А къде намерихте кривака?
– Ето. Точно, ето тук. И оттогава, това са последните повече от 5 години, се гласиме да продължиме в източна посока и да разкрием тази сграда и да научим по-вече за нея.“
Стените на храма в тази част са запазени до метър и 80, но той със сигурност е бил по-величествен.
Проф. Людмил Вагалински: „Тя е била поне 5 метра висока сграда. С колонади задължително и най-вероятно с двускатен покрив.“
Но храмът най-вероятно не е първият. Градът е основан 4 век пр. Христа, а този е строен най-рано през първи век, или като част от Римската империя.
Проф. Людмил Вагалински: „Къде е бил по-ранния храм на Херакъл? Може би нагоре, на акропола. Но в момента не работим там. Преживява едно брутално нападение вражеско в края на трети, след това имаме земетресение, грабили са те самите си камък, за да го преизползват.“
С достигането на подовото ниво, надеждите да открият пред нишата поне главата от статуята на Херакъл са почти към нулата. По пък поне получиха още едно потвърждение за съществуването й. Ръка, която се подпира вероятно на кривака – предполагат археолозите. Извън храма откриват и друг важен атрибут на храма.
Проф. Людмил Вагалински: „Пред нас е голяма ара каменна. Най-вероятно е била олтар на Херакъл и стояла е пред храма на Херакъл. И когато през четвърти век, много по-късно правят тази нова сграда, която по-късно е преобразувана в раннохристиянски храм, те вграждат в ъгъла на сградата този масивен детайл, защото е много здрав и пази сградата. Би трябвало да е жертвеник, който е стоял пред храма на Херакъл, на който ти правиш своите жертвоприношения, възлияния.
БНТ: Какви? Вино или кръв?
– Вино със сигурност. Имаме. Една оброчна плочка, например, на Херакъл, на която виждаме олтар. И отгоре има една кошничка с плодове.“
Макар и до форума, разположението на храма на нивото на клоака максима изглежда доста нелогично. Но обяснението идва бързо. Храмът е разрушен, както и целия град опожарен, след едно нападение в трети век. Клоака Максима е част от по-късен опит на Хераклея да бъде възстановена отново.
Проф. Людмил Вагалински: „Това е пожарът. Много керемиди, червеният цвят е от тухлен кирпич. Този пожар го хващаме в целия град, което означава, че той е бил превзет в края на трети век. Атакуват ги неприятели. Градът е превзет с щурм, с обсадни машини, с каменни бойни топки. И понеже това случва след 283, 284 година, според нашите данни археологически, и най-вероятно е следа от междуособиците в империята, които настъпват при възкачването на новия император Диоклециан. Той е важен реформатор, в последствие ще се окаже, но идва трудно на власт. И вероятно Хераклея не е взела началото страната на бъдещия победител, била е атакувана.“
Въпреки че е била напълно унищожена, Хераклея намира сили да се възстанови и то с голям замах. Форумът, който сега е най-видим, с красивите колони, е дори по-голям от стария, гражданската базилика е различна.
Проф. Людмил Вагалински: „Просто градът е много стар, много мощен, със силна традиция и те имат първо отношение към своя роден град, имат си контактите, търговските, те не са фалирали от това нападение.“
Но хераклейци не успяват да възстановят града си докрай. Клоака Максима, в която бяха намерени мраморните статуи, всъщност е недовършена. Храмът по пътя ѝ със сигурност е трябвало да бъде изравнен и издигнат наново, над разрушенията – допуска археологът. Но се случва поредното земетресение и потоп, пясък и глина затрупват изцяло града и това слага край на живота му.