Правителството подготвя нов огромен заем от над 10 милиарда евро за 2026 година — при реална нужда от едва половината. Официално мотивът е покриване на дефицита и рефинансиране на стари задължения, но голяма част от средствата отново ще потънат в държавни компании под формата на „капиталови инжекции“.
Това е втора поредна година, в която властта заобикаля бюджетните ограничения, представяйки харчовете си като „инвестиции“. На практика кабинетът използва заемни средства, за да налива пари в дружества, контролирани от държавата, без това да се брои за дефицит — счетоводен трик, който прикрива реалния размер на дълга.
10.4 милиарда евро нов дълг при дефицит от 3.6 милиарда
В проектобюджета е заложен дефицит от 3.649 милиарда евро (3% от БВП) и падежи по стари заеми за 1.4 милиарда евро. Тоест реалната нужда от финансиране е около 5 милиарда евро, но Министерството на финансите предлага таван на новия дълг от 10.440 милиарда евро — повече от двойно над необходимото.
Остатъкът от близо 5.4 милиарда евро ще бъде осчетоводен „под черта“, т.е. извън официалната бюджетна рамка.
Милиарди за държавните фирми
След като през 2025 г. правителството наля близо 5 милиарда лева в Българската банка за развитие и Българския енергиен холдинг, догодина схемата продължава с нови „инвестиции“ за над 2.2 милиарда евро.
Сред най-големите разходи:
- 407 млн. евро – за смесено предприятие между ВМЗ – Сопот и „Райнметал“.
- 260 млн. евро – за ново държавно дружество към Министерството на икономиката, описано само като „производствено предприятие от военната промишленост“.
- 200 млн. евро – за увеличение на капитала на ВиК холдинга, който ще съфинансира водни проекти и аварийни мерки срещу безводие.
- 127.8 млн. евро – за БЕХ, под претекст за рекултивация на терени в „Източномаришкия въглищен басейн“.
- 25 млн. евро – за „София тех парк“ и изграждането на „Фабрика за изкуствен интелект“.
- 25 млн. евро – за Националната детска болница.
- 1.237 млн. евро – за МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Ямбол.
- 25 млн. евро – за увеличаване на капитала на Фонд ФЛАГ.
Капиталови инжекции вместо прозрачност
Тези „инвестиции“ нямат ясна икономическа логика и често остават без отчетност за резултатите. Реалният ефект е, че държавният дълг расте, но се прикрива като „капиталово финансиране“, което не се отразява пряко върху дефицита.
Финансовите експерти предупреждават, че това е високорискова политика, при която заемите се насочват не към икономически растеж, а към поддържане на мрежа от държавни предприятия, често използвани за политически цели и кадрови назначения.
Ако парламентът одобри тавана на новия дълг, 2026 година може да се окаже началото на нов дългов балон, скрит зад лъскавите етикети на „инвестиции“ и „стратегическо развитие“.