22 или 29 март. Това са датите, около които все по-плътно се затваря политическият сценарий за поредните предсрочни парламентарни избори. Двата уикенда се очертават като почти безалтернативни, а партиите вече говорят неофициално и за още един извънреден вот през 2026 г. – въпросът е дали ще се стигне дотам и дали той ще бъде „пришит“ към президентските избори.
Докато политиците чертаят графици, в президентството се подготвя друг ключов ход. Планът е ясен – никакви резки движения по празниците. Българите да посрещнат спокойно Коледа и Нова година, а името на служебния премиер да стане ясно едва след като страната влезе в новата реалност с еврото. Така на 5 януари 2026 г., в първия работен ден на държавата, „Дондуков“ 2 може да извади от т.нар. „домова книга“ една от десетте възможни фигури, която да поеме управлението до изборите през март.
Очакванията са този служебен кабинет да бъде прецедент – първият, от който ще се дистанцират едновременно и партии, и президент. Задкулисно вече се говори, че голяма част от потенциалните кандидати за премиер не горят от желание да поемат поста. Някои са се отдръпнали от партийните си корени, други просто не вдъхват достатъчно доверие.
Междувременно кампанията се задава с гръм и трясък още преди официалния старт. Голямата бомба отново е Изборният кодекс. Натискът за отварянето му расте, а партиите вече заемат позиции. Част от тях дават зелена светлина за промени, други се крият зад липсата на консенсус, а трети директно признават, че мнозинство няма.
Едно обаче изглежда почти сигурно – машинното гласуване в досегашния му вид е към края си. И при следващия вот устройствата най-вероятно ще служат само като принтери. Ще печатат разписки, които след това ще се броят на ръка, без автоматични протоколи и електронни резултати.
В същото време се подготвя нов обрат. В следващия парламент вече се оформя мнозинство за купуване на съвсем нов тип преброяващи машини. Идеята е проста – да се прескочи най-големият проблем на хартиения вот: фаталните грешки при броенето в секционните комисии. Планът е отдавна на масата – първо частично въвеждане, после пълно преминаване към машини, които реално броят гласовете.
Настоящите устройства са отписани. Те може и да останат, но само като принтери. Истинската битка тепърва предстои – за правилата на изборите, за технологията на вота и за това кой ще държи контрола в поредната изборна буря.