12 дни остават до края на едновременното разплащане и с левове, и с евро. За сравнение – в последната държава, приела еврото преди нас – Хърватия, срокът на двойно обращение на двете валути беше само 15 дни. Какви са приликите и разликите в първите стъпки на двете страни в еврозоната?
С тържествено теглене на първото евро от банкомат от финансовия министър Марко Приморац започна пътят на Хърватия като 20 член на еврозоната на 1 януари 2023 година.
Двойно по-дълъг е срокът, който България има, за да направи прехода – целият януари, като от 1 февруари ще се използва само евро. При Хърватия от 15 януари 2023 г. куната остана в историята след 30-годишна употреба. За това време обаче проблемите и в двете страни са сходни.
„Имам и двете. Така че в каквато валута ми плати клиентът, в такава ще му върна. Какво друго мога да направя? Комбинирам ги.
Имате ли калкулатор?
Естествено, няма как.
Как се справяте с еврото?
Чудесно. Плащам с куни и ми връщат ресто в евро. Но не ги броя.
Трудно ли ви е да пресмятате курса?
Да, разбира се. Не мога да го изчисля и се надявам да има добри хора и да не ме лъжат.“
„Пресметнахме колко струва кафето от 10 куни – вместо 1.33 евро започнахме да получаваме сигнали още от миналото лято за цени от 1.50 евро до 2 евро.“, обесняват от Асоциация на потребителите.“
Хърватското правителство прие законодателство за забрана на неоправдано повишаване на цените, и поддържането им на нивата към 31 декември 2022 г. Последваха масови проверки.
А у нас – властите за първите две седмици отчетоха, че нарушенията са едва 7% от всички проверки, докато в Хърватия – цели 40 на сто.
Андрия Микулич, държавен главен инспектор: „Отделни търговци на дребно са увеличили цените на отделни продукти от 3 до 19 процента. За шоколад, хлебни изделия, бира, масло, сметана, тоалетна хартия, кафе и други артикули. Увеличение на цените е установено и в сектора на услугите – от 10 до 80%.“
Журналистите в страната отбелязват още тогава, че многобройните проверки трудно могат да спрат инфлацията, която в Хърватия месец преди приемането на еврото – през ноември възлиза на 13,5 процента.
„Който е повишил цената, трябва да я върне. Не е правилно, защото така или иначе е катастрофа с цените.“
„Закръглихме цените, нещо се покачи, нещо спадна. По същество хората все още намират за малко по-трудно еврото.“
Разлики има обаче при подхода на банковия сектор – у нас имаше прекъсване в последните часове на 2025 и първите часове на 2026 година, а в Хърватия взеха решение за няколко дни 2700 от общо 4000 банкомата да не работят, за да бъдат заредени с евро. У нас устройствата работеха с двойни касети – и с левове, и с евро. Двойно повече са и клоновете на пощите у нас, които обменят валутата. В Хърватия тези клонове са 1016.