Кризата с кадрите в ресторантьорския бранш става все по-тежка. За да работят в нормален ритъм, заведенията в големите градове в Югозападна България все по-често наемат персонал от Непал, Индия, Киргизстан и Виетнам. Какви са предизвикателствата и за бизнеса, и за работещите от тези страни?
Втора година Проджун работи в кухнята на ресторант в Кюстендил. Визата му изтича след година. Планира да се прибере до Непал. Но за кратко. И пак да се върне.
Проджун – готвач от Непал: „Чувствам се добре. В България, в Кюстендил ми харесва, харесва ми работата, обичам да готвя и много се радвам, когато на хората им харесва храната, която правим. Може би бих останал за постоянно, защо не?“
През лятото в градовете, далеч от морските курорти, липсата на кадри в ресторантьорския бранш се усеща най-много.
Теодора Атанасова – мениджър на кафене: „Ситуацията с работната ръка в България става все по-тежка. Българската работна ръка вече се намира трудно, въпреки че сме конкурентни като бранш, е много сложно да намериш качествени кадри…“
Силвия Георгиева – собственик на ресторант: „Около 100 колеги имаме, около 10% от тях са служители от Непал. Като цяло самата процедура отнема време, но след като пристигнат, вече всичко става много по-лесно, бързо се адаптират. Много сме доволни, защото работната ръка в момента е много нужна, колегите се справят, сработват се с екипа и много бързо учат менюто.“
Недостиг на работници ще има и тази година, прогнозират специалисти в сектора.
Проф. Румен Драганов – Институт за анализи и оценки на туризма в България: „Ние имаме 11 хиляди чуждестранни работници, които са работили миналата година… има начин да идват, особено работници, които са в „backstage-а“, в задната страна на кухните, и от тази гледна точка набираме работници от Средния изток, Далечния изток. Тези, които вече са работили с такива работници от държави като Киргизстан, Непал, Индия, Виетнам, те имат изграден опит, знаят как се прави…“
Най-добрият сценарий за туристическия бранш остава работата с кадри от България. Разминаването между изискванията и очакванията обаче, става все по-голямо.