През последните години горските пожари стават все по-интензивни като брой и обхват. Това става ясно публикувания днес доклад на Европейската сметна палата (ЕСП).
Без съмнение изменението на климата играе роля в този процес. Броят на горските пожари в ЕС с площ от над 30 хектара се е утроил между периодите 2006—2010 г. и 2021—2024 г., като достига почти 1900 пожара средно годишно през втория период. Вследствие на това, засегнатата от пожари площ също се е увеличила значително до средно над 5250 кв. км на година през последните четири години. С други думи, всяка година в ЕС изгаря територия, четири пъти по-голяма от територията на София.
Неефективно използване на европейски средства за борба с пожарите
В доклада ЕСП подчертава, че средствата от ЕС се използват все повече за финансиране на мерки за предотвратяване на горските пожари, но невинаги се разходват ефективно на място. Това е недвусмисленото заключение на публикувания днес доклад на Европейската сметна палата (ЕСП). Докладът посочва, че финансирането от ЕС за борба с горските пожари не се насочва систематично там, където нуждите и рисковете са най-големи, нито се разходва с дългосрочна перспектива, въпреки че това е от основно значение за постигането на съществени резултати. Възприемането на такъв подход е изключително важно предвид факта, че през последните няколко години в ЕС възникват горски пожари все по-често и с по-голяма интензивност.
Въпреки че точният размер на финансирането от ЕС за борба с горските пожари остава до голяма степен неизвестен, една тенденция е сигурна — все повече средства от ЕС могат да се използват за тази цел (особено по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Водени от принципа, че превенцията е по-добра от лечението, държавите от ЕС понастоящем се фокусират повече върху мерки за предотвратяване на пожари, като например създаване на противопожарни просеки и разчистване на растителност.
В Португалия например одиторите отбелязаха, че процентът от средствата, предназначени за превенция, се е увеличил от 20% на 61% в периода 2017—2022 г. Аналогично, в испанския северозападен регион Галисия най-голямата част от бюджета, свързан с горски пожари, се заделя за мерки за предотвратяването им. Тези тенденции са окуражаващи, тъй като повечето експерти считат, че изместването на фокуса към превенцията е необходимо за намаляване на вероятността от възникване на горски пожари и на последиците от тях.
„Засилването на мерките за предотвратяване на горски пожари със сигурност е стъпка в правилната посока,“ заяви Николаос Милионис, членът на ЕСП, който отговаря за провеждането на одита.
„Но за да не бъде финансирането от ЕС мимолетно явление без реални ползи, то трябва да се разходва по начин, който осигурява най-добрите резултати и устойчиво въздействие.“
Одиторите вярват, че проектите, избрани за финансиране от ЕС, не са винаги насочени към областите, където въздействието им би било най-голямо. В някои региони на Испания например бюджетът е споделен между всички провинции, без да се отчитат рисковете и нуждите.
Стари карти на застрашените от пожари райони
Освен това одиторите са открили, че някои мерки са финансирани въз основа на остаряла информация. В Гърция например, където изгорената площ през 2023 г. е над три пъти по-голяма от средната годишна стойност за периода 2006—2022 г., списъкът на районите, застрашени от горски пожари, е бил изготвен преди повече от 45 години. В Португалия одиторите са открили, че район, който е в приоритетния списък за финансиране от ЕС за борба с горските пожари, е частично наводнен. Причината за това е, че картата на застрашените райони не е била актуализирана и не е отчела факта, че на това място преди няколко години е била изградена дига.
Одиторите заключават, че е трудно да се откроят реалните резултати, постигнати със средствата от ЕС за борба с горските пожари. Това обаче не се дължи само на липсата на данни, непоследователните показатели или незадоволителния мониторинг — част от проблема е, че устойчивостта на финансираните действия невинаги е гарантирана, особено когато финансирането идва от МВУ. Въпреки че по МВУ се предоставя значително еднократно финансиране (като например 470 млн. евро в Гърция за превантивни действия и 390 млн. в Португалия), държавите не осигуряват европейски или национални средства за поддържане на превантивните мерки в дългосрочен план. Поради това одиторите заключават, че ефектът от действията на ЕС в областта на превенцията може да е ограничено до най-много три или четири години.
Горските пожари са едно от няколкото природни бедствия, които стават все по-интензивни поради изменението на климата, подчертават експертите. Те водят до изгарянето на големи горски площи, взимат човешки жертви, нарушават биологичното разнообразие и предизвикват икономически загуби, които се изчисляват на около 2 млрд. евро годишно. Устойчивостта на горите към пожари обаче може да бъде подобрена, например чрез подходящо управление на риска, добро управление на горите и ландшафтно планиране.
Европейската комисия подкрепя държавите членки, като отпуска средства, но политиката в областта на горското стопанство остава в сферата на компетентност на отделните държави.