Нужна ли е ядрена програма на иранския народ? И защо освен страх и гняв, израелските удари парадоксално накараха много иранци да се надяват и да мечтаят за по-добро бъдеще?
Повече за скритите настроения в Ислямската република разказва Милен Атанасов в рубриката „След новините“.
Бърза, прецизна и зрелищна – операцията на Мосад успя да разклати режима на аятоласите. Израел удари стратегически и военни цели, порази обекти, свързани с ядрената програма на Техеран. Ликвидира част от военната върхушка на Иран. Елиминира най-добрите ядрени учени в Ислямската република. И показа на света, че Иран не е единен и че без помощ отвътре, операцията на Мосад едва ли щеше да е успешна. Историята побърза да извади отдавна забравени факти – че някога Израел и Иран са били съюзници. Че Иран е втората мюсюлманска държава, признала Израел. Че в Иран живеят евреи, а в Израел има население с ирански корени.
Експлозиите отключиха в Иран гняв, страх, но и надежда. Но какво се случва с надеждата, когато тя е подложена на постоянни бомбардировки, няма връзка със света, защото интернетът е блокиран, храната в магазините свършва, а цените на горивата не спират да растат.
Фаеге Ешкевари, журналистка от Иран: „В началото хората се зарадваха, че най-накрая онези, нареждали масови убийства, ще бъдат ударени. Но ситуацията се промени, след като американският президент Тръмп публикува коментар в социалните мрежи, че Техеран трябва да бъде евакуиран. Това се случи малко след като израелците обявиха, че един гъстонаселен район в Техеран трябва да бъде евакуиран. Няколко часа по-късно, към 3.00 часа сутринта, хората видяха, че Тръмп е споделил, че всеки трябва да напусне Техеран. Можете да си представите какво се случи. Почти никой не е останал там. Само една малка част от населението е все още в града“.
Фаеге отдавна е избрала да служи на съвременната, свободна журналистика и да спазва нейните норми. От години работи извън Иран. Но внимателно следи процесите в родината си и, както признава, трудно сдържа емоциите си при събития, които откриват възможности за промяна и по-добро бъдеще пред сънародниците ѝ.
„Силите за сигурност се опитват да задържат контрола, така че моментът е изключително деликатен. Много хора го наричат решаващ — някои казват „решаващи дни“, други „решаващи часове“. Хората са на ръба между страх и надежда, дори и в тези ужасяващи моменти. В Техеран живеят над 10 милиона души, такова е и населението на Израел. В иранската столица има бункери, но малко на брой и предназначени само за политическия и религиозен елит. За обикновените хора, единственото спасение от бомбардировките е бягството – от града или от страната. За много иранци обаче напускането на страната на аятоласите е трудно и дори невъзможно“.
„Дойдохме в Армения с автобус от Техеран. Не искахме да тръгваме, но децата ни настояха. Ние сме на 77 и на 88 години“.
Кирмизи Кадин, жителка на Техеран: „Страхувам се от войната, затова избягах в Турция. Дъщеря ми учи тук. В Техеран вече е много опасно. Ситуацията там е много тежка“.
Фаеге Ешкевари, журналистка от Иран: „Хората знаят, че това не е тяхната война. Никой не иска да умира. Те са жертви. След първата вълна от удари, която беше насочена срещу ключови фигури, започнаха да умират и обикновени, невинни хора. Сега ударите обхващат по-голяма територия и все повече цивилни стават жертви. Иранското здравно министерство твърди, че през изминалата седмица са убити около 430 души, ранените са над 3500. Повече от 90 процента от тях са цивилни. Данните не са потвърдени от независими източници.“
Милен Атанасов, БНТ: „Знаем, че имате връзка с хора на място. Не е лесно да се свържете с тях, но въпреки това намирате начини. Какво е положението сега за обикновените хора в Иран?“
„- Да, това наистина е ужасна ситуация. Не става въпрос за избор. Просто не знаеш как да постъпиш, ако се намираш в Иран в този момент. Натискът е и върху народа, и върху режима. Виждам, че хората се разделят на два лагера: някои са готови да умрат, защото нямат къде да отидат или не искат да бягат – виждат все пак шанс в тази ситуация. Другите, разбира се, се страхуват за живота си. Защо биха го рискували, ако се съмняват, че нещо реално може да се промени в Иран?“.
„- Смятате ли, че ядрената програма на Иран може да бъде унищожена? Или ще бъде продължена? Какво смятат хората, какви слухове се носят?
Фаеге Ешкевари, журналистка от Иран: „Проблемът е, че световната общност се интересува предимно от ядрените съоръжения, докато хората са използвани като жив щит. И именно това ги ужасява. Защо една страна с толкова ресурси, с петрол и с много слънце, защото много хора и сега използват соларни панели – защо тази страна би имала нужда от ядрена енергия? Никой в Иран не се интересува от ядрена енергия, освен поддръжниците на режима. През всичките тези години качеството на живот на иранците драстично се влоши заради тези амбиции на Ислямската република. Те официално заявиха, че няма да се откажат, няма да се оттеглят и ще продължат напред с ядрената си програма. Не ги интересува цената, защото я плащат с хляба на обикновените хора.“
Предполага се, че Иран влага милиарди долари в ядрената си програма. Само изграждането на ядрената централа „Бушер“ е струвало около 11 милиарда. Заради наложените на Иран санкции и изолацията на режима в Техеран, процесът на обогатяване на уран там е много по-скъп в сравнение с другите страни. Най-голямото постижение на иранската ядрена програма е „Фордо“. Секретно ядрено съоръжение, построено в планината край град Гом. Изградено е дълбоко под земята. За първи път през 2009 г. западното разузнаване предупреждава, че във „Фордо“ се обогатява уран. Предлога се, че там вече има около 3 хиляди центрофуги. Те могат да бъдат унищожени единствено от бомба, с която разполагат само Съединените щати.
Трита Парси, изследовател на Иран, институт „Куинси“: „В началото на преговорите позицията на Тръмп беше много разумна и реалистична – ограничаване на иранската ядрена програма до максимум 3,67%, само за граждански цели, а след това някъде по средата той възприе израелската позиция, която всъщност е нулево обогатяване. Не може да има никаква ядрена програма. Това е нещо, което САЩ са опитвали и преди. То не ни води доникъде. Създава задънени улици. При такава задънена улица, израелците се възползват и настояват за военни удари, за да смекчат иранската преговорна позиция, знаейки много добре, че това ще доведе до криза и в крайна сметка САЩ ще бъдат въвлечени в нея“.
Фаеге Ешкевари, журналистка от Иран : „Иранците не знаят дали могат да се доверят на Съединените щати. От една страна разбират, че САЩ са загрижени, защото Ислямската република заплашва целия свят. Но от друга — когато Тръмп или съюзници на Израел казват, че съдбата на страната е в ръцете на народа, самият Тръмп иска евакуация на Техеран. Едно е да се атакуват отделни лица, друго — да се удря жилищен квартал. Хората са отчаяни“.
Трита Парси, изследовател на Иран, институт „Куинси“: „Ако всъщност кажете, че Техеран трябва да бъде евакуиран, това сякаш предполага някаква смяна на режима. И ако не става въпрос за смяна на режима, може би по-точно е да се каже, че става въпрос за колапс на режима. Тоест, при смяна на режима вие променяте режима от едно нещо към друго. Колапсът на режима означава, че просто премахвате държавния апарат, създавате хаос и оставяте хаоса да тлее, вместо да поемете отговорност за създаването на ново правителство“.
Милен Атанасов, БНТ: „Казахте, че ситуацията в Иран се е влошила за почти всички. Какво имате предвид? Как живеят хората сега?“
Фаеге Ешкевари, журналистка от Иран: „През нощта цените скачат, а хората осъмват с нови цени и вече не могат да си позволят дори основни продукти. Постоянно расте броят на учениците, които напускат училище. Голям брой директори на училища и учители са сменeни, след като са изразили мнение срещу режима или са споделили нещо в социалните мрежи. Те са заменeни с хора с по-ниско образование – в някои отдалечени райони дори се назначават хора без средно образование. В някои части на Иран хората умишлено се държат в бедност. Как така има милиарди долари за обогатяване на уран и изграждане на ракетни и ядрени съоръжения, но няма пари за училища?“.
Иранците живеят върху едни от най-богатите на петрол земи в света. Страната им е деветият най-голям производител на петрол в света. Но много малка част от него се обработва в рафинерии, затова иранците много добре знаят какво е недостиг на горива. През последните дни цената на бензина в Иран е скочила между 25 и 50 процента.
Иран е богат и на природен газ. Третият най-голям производител в света е. В страната има находища на литий, кобалт и редкоземни минерали. Преди Ислямската революция през 1979 г., Иран е бил една от най-развитите светски държави в Близкия изток.
Фаеге Ешкевари, журналистка от Иран: „В страната сега има огромен проблем също с електричеството и водата. След Персийската нова година все по-често спират водата и тока. Казаха, че ще има график, а това никога не се е случвало досега. Дори в по-отдалечените райони, по времето на нашите баби и дядовци, е имало редовно електричество. Представете си европейска столица, в която изведнъж спре токът.
Милен Атанасов, БНТ: „Ако режимът падне – какво следва? Може би хората имат някаква представа, но не им е съвсем ясно?
Фаеге Ешкевари, журналистка от Иран: Не, за тях е ясно. Те знаят какво искат. Това тук е Цилиндърът на Кир Велики от VI век преди новата ера. Той е известен като първата в историята декларация за човешки права, изписана върху него. Това е основното за хората. Свободата на словото и правото на избор в живота са дълбоко вкоренени в иранската култура. Иранците отдавна жадуват за тези права. И сега, когато при атаките някои от най-високопоставените фигури бяха ликвидирани, майките, чиито деца бяха убити от режима, се радват – защото тези, които са нареждали убийствата, вече не са недосегаеми. Така че хората знаят какво искат – преход към по-разумен режим и народен вот, който да покаже посоката. Някои искат сина на последния шах – Реза Пахлави, други предпочитат други варианти. Но много хора в Иран вярват в изборите и в резултата от тях.
– А какво мислят младите хора в Иран? Какво чувстват и на какво се надяват?
– Те не се страхуват като предишните. Предишните поколения бяха контролирани след войната с Ирак от 80-те. Днешните млади – не са. Те се борят за своето мнение, за своя начин на живот и отказват компромиси. Ислямската република успешно продава на света една картина на „единен мюсюлмански народ“, но това е много далеч от реалността. Иран е мултикултурна страна – с различни религии и вярвания. Някои са мюсюлмани, други атеисти, трети – националисти. Ние сме много различни от образа, който светът има за нас“.
Светът говори предимно за ядрената програма на Иран. И за петрол. За санкции. За ембарго. Светът мери безстрастно възможностите за нов конфликт в Персийския залив. А в самата страна има хора, които се опитват да напипат ритъма на света. Хора, които се питат дали някой там, другаде, знае за пътя, по който са поели. За това, че говорят персийски, а не арабски.
Че преди векове страната им е била империя. Че преди хилядолетия там е създаден първият университет и е изработена първата позната батерия. Че жените в Иран, които пишат книги и правят кино, са повече от писателките и режисьорките във Великобритания. Че групите, които свирят нелегално в мазетата из Ислямската република, правят съвременна музика, която може да съперничи на много от световните хитове…
Факти, които засега остават извън новините. Но които имат сериозен потенциал да определят бъдещи събития, и то не само в Иран.