1 януари 2002 – в 12 държави от ЕС се извършва най-голямото в историята преминаване от една валута към друга.
От полунощ на новата година банкоматите пускат само чисто нови евробанкноти.
Хората се редят на опашки, за да теглят пари. Рядко се случва исторически момент да е толкова осезаем за всички…
23 години по-късно България също преживява своя момент.
Валдис Домбровскис – еврокомисар по икономиката – “Комисията публикува конвергентния доклад, който заключава, че България сега изпълнява всички критерии, за да стане 21 член на еврозоната. Днешният доклад е исторически момент за България, за еврозоната и за ЕС”.
Валдис Домбровскис е премиер на Латвия, когато страната му приема еврото. В предишния си мандат като еврокомисар той помогна България да стане част от Валутно-обменния механизъм, т. нар. чакалня на еврозоната и от банковия съюз. По-добре от всеки друг той знае какви са ползите от еврото.
Валдис Домбровскис – еврокомисар по икономиката – “За България еврото ще донесе осезаеми ползи за гражданите и бизнеса: по-ниски такси на транзакциите, защитени спестявания, повече инвестиции и засилена търговия, по-ниски лихви. По-голяма еврозона означава повече стабилност за еврото“.
България ще стане най-новият член на еврозоната, в която членуват най-мощните европейски икономики.
Зьолт Дарваш – старши анализатор в мозъчния тръст “Брьогел”, Брюксел – “На първо място лихвеният процент може да намалее, защото когато една валута е независима, винаги има риск за лихвения процент, този риск е за всички – за правителството, за домакинствата, а също за фирмите. Сега лихвеният процент ще намалее, защото е фиксиран към еврото и няма да има несигурност. Друга полза е, че българските банки ще имат достъп до инструментите за парична политика на Европейската централна банка. Важна полза за хората е и това, че когато пътуват например на ваканция или получават стоки и услуги от държави от еврозоната, няма нужда да обменят левове за евро. Знаете, че понякога има такси за обмяната на валута”.
Според анализатора страховете от увеличаване на цените заради еврото са абсолютно неоснователни.
Зьолт Дарваш – старши анализатор в мозъчния тръст “Брьогел”, Брюксел – “В държавите, които вече са се присъединили към еврозоната, са правени измервания колко е допълнителната инфлация, заради въвеждането на еврото и цифрите са минимални. Може да има случаи при промяната на цените от лева в евро, когато търговците са склонни да закръглят към горната граница. Но в другите страни това е било по-малко от един процент и то само в първия месец на преминаването от едната валута в другата“.
Премиерът Росен Желязков уверява, че България се е поучила от примера на другите държави и затова още от сега предприема мерки срещу възможни спекулативни цени.
Росен Желязков – министър-председател на България – “От 3 юни Националната агенция за приходите, Комисията за защита на потребителите вече е в големите вериги, за да следи за ценообразуването. Защото при равни други условия ценообразуващите фактори – бюджетни разходи, разходи, свързани с енергия, със заплати, оперативни разходи и други, не се променят, а се променя надценката, тогава може да говорим за недобросъвестна практика и това нещо ще се засича с всичките средства, които има държавата. Санкциите ще бъдат непропорционални на ползите, които търговците ще имат, което означава, че не би трябвало някой да счита, че на гърба на потребителите може да използва тази ситуация”.
Хърватия влезе в еврозоната на 1 януари 2023 година. Преди това хората там също са разделени и се страхуват от приемането на еврото. Още повече, че тогава Европа тъкмо излиза от ковид пандемията, нанесла сериозни щети на икономиките.
Огнян Златев – експерт в ЕК и бивш представител на ЕК в Хърватия – “Отговорно мога да кажа – нямаше скок на цените по много причини. Първо, защото беше ясно доста по-рано колко ще струва дадена стока, включително и тези за най-масова употреба – хляб, мляко, сирене и т.н. От друга страна много ясно беше разяснено какви контролни механизми държавата ще прилага и какви ще са санкциите. Имаше опити някой да се възползва да спекулира с първите седмици след промяната. За мен беше доста парадоксално, че тези опити, които се направиха, няколко опита за спекулативно повишаване на цените не бяха хранителните стоки или горивата. Тези които се опитаха да спекулират, бяха фризьорките”.
Въпреки уверенията на експертите за ползите от еврото, протестите в България са сериозни. През седмицата световните медии не пропуснаха да отбележат, че в българското Народно събрание страстите “за” и “против” еврото доведоха до бой.
Ева Майдел – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, докладчик на ЕП за еврото – “Това са страхове, които граничат с дезинформация, с манипулация и аз вярвам, че след тази оценка ще намерим по-голямо обединение, за да чуем малко повече за позитивните от влизането в еврозоната – за това, че банките ще бъдат още по-защитени, сценарии като 97 година ще са невъзможни. Икономиката ни ще може само да се засилва, защото ще бъдат част от втората по сила валута в света”.
Огнян Златев – експерт в ЕК и бивш представител на ЕК в Хърватия – “Всяко едно семейство в България в момента има студент, който учи някъде в Европа. Ще си спести, например, от тези такси, които трябва да се плащат за превод на средства. Все пак това ни дава и някаква сигурност. От една страна за това, че нашите съграждани и техните спестявания ще бъдат гарантирани, че няма да имаме никакви сривове на банковата система, каквито имахме само преди няколко години с една голяма банка, когато доста хора изгубиха парите си т.е. тези неща няма как да се случат повече”.
Някои от притесненията на хората са свързани с това, че като част от еврозоната България ще трябва да плаща дълговете на други държави, изпитващи икономически затруднения. Договорите на ЕС гарантират, че това не може да стане. Така резервите на БНБ, които в момента са около 80 милиарда лева, ще служат само на страната ни и за гарантиране на ценовата стабилност.
Зьолт Дарваш – старши анализатор в мозъчния тръст “Брьогел”, Брюксел –“Подобни страхове са абсолютно неоправдани. Да си припомним ситуацията в Гърция – тогава никоя друга държава – нито Германия, нито Италия или Франция са плащали заради Гърция. Това което европартньорите направиха тогава, е да предложат заеми на Гърция, когато страната имаше трудности“.
Росен Желязков – министър-председател на България – „Това е, за съжаление, широко разпространена лъжлива пропаганда, защото има два фактора. Единият от тях е записан в договора за функциониране на ЕС, където много ясно е казано, че една държава не може да поема дългове на други държави от съюза, и другото, което е много важно, че БНБ и всяка друга една централна европейска банка не може да инвестира в дълг на друга държава“.
Въпреки че икономически България е по-слаба от останалите държави, според експертите страната ни не представлява риск за еврозоната. Държавният ни дълг е малък, финансовата политика – консервативна.
България все пак продължава да е сред най-корумпираните страни в ЕС.
Зьолт Дарваш – старши анализатор в мозъчния тръст “Брьогел”, Брюксел – “Корупцията е огромен проблем, стабилността на институциите в България също са проблем, но те нямат нищо общо с членството в еврозоната. Еврозоната се отнася само за валутата. България има валутен борд от 1997 година. Това не позволява никакви отклонения в курса, който е фиксиран, не позволява никаква парична политика. Така че това няма нищо общо с корупцията. Корупцията трябва да се пребори, но тя не е свързана с членството в еврозоната”.
Росен Желязков е уверен, че като част от еврозоната, икономиката ще работи по-добре и това ще увеличи и покупателната способност на хората.
Росен Желязков – министър-председател – “Ще ви дам един пример – страните, които така да се каже са от нашата черга – това са Латвия, Литва, Естония, Словения, Хърватия – това са страни, които след присъединяването повишиха покупателната способност на хората. За 10 години балтийските републики я увеличиха с около 40 процента. А Хърватия само за две години я увеличи от 72 на 82 процента от средноевропейската и това е ефектът на въвеждането на еврото”.
Според договорите на ЕС всички държави от общността са длъжни да приемат еврото, без това да е обвързано с конкретни срокове. Единствената страна, която си е договорила изключение, е Дания. Освен нея извън еврозоната са Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Швеция.
Зьолт Дарваш – старши анализатор в мозъчния тръст “Брьогел”, Брюксел– “Румъния, според мен, би искала да се присъедини, но все още не е в състояние да покрие критериите. В момента Румъния има огромен бюджетен дефицит, за 2024 е повече от 9 процента от БНП. В Полша и Унгария политическият елит не желае присъединяване към еврото. Сегашното унгарско правителство иска възможно най-много да запази суверенитета във всяка една област. Те искат да могат сами да определят обменния курс и паричната политика. Но нека да кажа, че това им струва скъпо, защото Унгария в момента има най-високата инфлация“.
В момента 350 милиона души използват еврото като платежно средство. То е втората по големина резервна валута в света след долара. На фона на геополитическите реалности и непостоянната икономическа политика на Доналд Тръмп, ролята на долара намалява.
В момента делът на долара е 58 процента от международните резерви, най-ниското ниво от десетилетия насам.
Делът на еврото е 20 процента.
Кристин Лагард – председател на Европейската централна банка – „Продължаващите промени създават възможност за глобален момент на еврото и това е отлична възможност за Европа да поеме по-голям контрол над собствената си съдба“.
По всичко личи, че скоро България също ще бъде част от усилията еврото да става все по-важно в света.
А от първи януари 350 милиона европейци ще могат да плащат и с монети с изображенията на Мадарския конник, Св. Иван Рилски и Паисий Хилендарски.
