Българите са обединени от традициите – 71%, историята – 69 на сто и българския език – 57%, сочи проучване на социологическа агенция „Тренд“, посветено на националната идентичност и култура.
Проучването е по поръчка на „24 часа“ и е реализирано в периода между 12 и 18 януари 2026 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1001 души на възраст 18+.
Фолклорът е обединяващ фактор за 33%, а православното християнство – за 18 на сто от запитаните.
По въпроса дали българската идентичност и култура са застрашени, мнозинството от анкетираните възприемат известна степен на застрашеност – 60%, като 42 на сто отговарят, че българската култура е по-скоро застрашена, а 18% – че тя е силно застрашена.
Две трети от българите посочват, че се чувстват свързани с българската култура по време на национални празници. Мнозинство от българите също посочват, че се чувстват най-близко до своята култура в семейството – 54%, както и в музиката, танците и фолклора – 50 на сто, сочат данните на „Тренд“.
Повечето българи прогнозират, че след 20 години българската култура ще се запази под някаква форма. 15% смятат, че тя ще бъде запазена и развита. 37% са на мнение, че тя ще се адаптира към нови форми, но ще остане разпознаваема. От друга страна, 19% прогнозират, че българската култура ще се загуби под влиянието на глобализацията, а 15% смятат, че тя ще оцелее само в малки общности.
На въпроса „Вие лично като какъв се самоопределяте?“ 83% от интервюираните лица отговарят „българин“, докато значително по-малки дялове се определят като „европеец“ – 9 на сто, „балканец“ – 4% или „гражданин на света“ – 3 на сто. Данните очертават ясно доминиране на националната идентичност като основна принадлежност.
Когато трябва да посочат с кое се чувстват най-свързани, 47% избират България, 30 на сто – своя град или село, 12% – своя регион, а 7 на сто – Европа. Местната идентичност е отчетливо по-изразена сред хората в по-малките населени места, допълват социолозите.