ДСК и OTP – новата геополитическа финансова ос: икономика, влияние и политически залози
Когато говорим за банковия сектор в Централна и Източна Европа, има една институция, която трайно се откроява – унгарската OTP Group. Като най-голямата банка в региона, тя изгради мрежа от клонове в почти всички балкански държави – с две ключови изключения: Гърция и Турция. Отсъствието ѝ там не изглежда случайно, а по-скоро стратегически калкулирано – OTP инвестира основно в държави от бившия източен блок: България, страните от бивша Югославия, Румъния, Русия, Украйна. Това очертава не просто икономическа експанзия, а зона на влияние.
Когато държавата е фактор в управлението
Макар OTP да е публична компания, значим дял от управлението ѝ се влияе от унгарската държава. В Будапеща банката се разглежда не само като пазарен играч, но и като инструмент на националната външна политика. Под управлението на Виктор Орбан, Унгария все по-открито се опитва да използва икономически механизми за геополитически цели – а OTP е сред малкото инструменти, с които страната разполага в мащабен международен план.
Показателен е епизодът от 2023 г., когато украинските власти включиха OTP в списъка на „международните спонсори на руската война“. Реакцията на Будапеща беше светкавична – Унгария заплаши да блокира европейската интеграция на Украйна. Само месеци по-късно банката беше извадена от списъка. Формално – решение на Киев. Политически – демонстрация на влияние.
Българската връзка: икономика, но и политика
В България ключовият актив на OTP е Банка ДСК – една от най-мощните финансови институции у нас. Последното посещение на унгарския външен министър Петер Сиярто в София постави допълнителни въпроси. Той проведе единствена официална среща – с президента Румен Радев, считан за най-близкия български политически контакт на Виктор Орбан.
На фона на публичните спекулации около бъдещ политически проект, свързан с президента, в средите на бизнеса и политиката се появиха предположения, че финансови инструменти – включително ДСК – могат да се превърнат в косвен фактор за подкрепа или натиск. Теоретично това може да включва откази за кредитиране, неблагоприятни условия по заеми или дори влияние върху конкурентни банкови институции. Заплахи биха може да има и за обявяване на кредити за предсрочно изискуеми
Не като пряка намеса, а като лост на финансово поведение, което оформя среда – а средата често решава политически битки.
Заплахата е и за националната сигурност на България. През оста Будапеща – Белград – Скопие не е изключено и преференциално финансиране на бизнесмени заявяващи публична подкрепа за правителството на РСМ. По този начин да се опитва да се променя общественото мнение в България в посока допускане на Северна Македония напред в преговорния процес за ЕС без са е изпълнила поетите ангажименти. С просръбското правителство на Християн Мицкоски в ЕС, то това би бил естествен съюзник на Орбан в извиването на ръцете на европейските лидери, както и троянски кон на Сърбия и Русия в общността. По този начин и ОТП ще успее да влезе в РСМ и да започне да налага своята политика в банковия, а и политическия сектор.
Скандалите от последните месеци: случайност или сигнал?
През последните месеци Банка ДСК попадна в серия публични скандали, които на пръв поглед изглеждат оперативни, но в контекста на геополитическата рамка повдигат по-широки въпроси.
Няколко медийни публикации описаха оплаквания на клиенти за необичайни разговори в клонове на банката. Вместо стандартни разяснения за евентуалното въвеждане на еврото, част от служителите твърдяха, че присъединяването към еврозоната ще доведе до масово обедняване, рязък скок на цените и икономически срив. В отделни случаи служители съветвали клиенти да избягват банкови операции в евро или дори да се насочат към чейндж бюра.
Подобни сигнали, макар и непотвърдени като политика на институцията, възникват на фона на една по-голяма картина – Унгария последователно отлага въвеждането на еврото по политически причини. Съвпадението създава съмнения дали антиевро говоренето е изолиран кадрови проблем или част от по-дълбоко отношение.
Паралелно с това клиенти съобщават за дублирани тегления, увеличени такси и некачествено обслужване. Официалните обяснения на банката са свързани със софтуерни проблеми и стандартна пазарна политика. Но двукратни инциденти в рамките на няколко месеца, заедно с увеличеното напрежение в обществото, поставят ситуацията под лупа.
Икономиката рядко е само икономика
Банковият сектор е сред малкото пространства, в които политика, пари и международни интереси са неразделни. Когато една банка е част от огромна регионална мрежа, в която държавата има пръст, въпросът вече не е просто за кредити и депозити, а за влияние.
OTP и ДСК оперират в регион, където икономическите зависимости често предхождат политическите решения. България – с предстоящото приемане на еврото, ключовите инфраструктурни проекти и нестабилния политически пейзаж – е привлекателна арена за такъв тип влияние.
Важният въпрос оттук нататък
Не дали ДСК е инструмент на чужда политика. А дали българските институции са готови да гарантират, че финансовият сектор няма да се превръща в поле за геополитически натиск – пряк или косвен.
Защото в Централна и Източна Европа банките никога не са били само банки. Те често са първият индикатор, че започва игра с много по-високи залози.
