Темида загуби гласа си пред алчността на бързите кредити. Български граждани, които са спечелили съдебни дела срещу фирми за бързи кредити и чиито договори са признати за нищожни – т.е. все едно никога не са съществували – продължават да висят в Централния кредитен регистър (ЦКР) на БНБ с етикет „лош платец“. За системата, те са длъжници. За закона – не са. За кого работи тази държава?
Скандал в сянка: съдът казва едно, но регистърът отказва да го признае!
След като съдът отсича, че даден кредитен договор е нищожен заради нелоялни практики и заробващи клаузи, би следвало хората да бъдат изчистени от черния списък на длъжниците. Но не – банките и фирмите за бързи кредити отказват да изпълнят съдебни решения. Омбудсманът Велислава Делчева сигнализира, че такива случаи са десетки – а вероятно и стотици.
Омбудсманът срещу кредитния картел
В опит да сложи край на това правно безобразие, Делчева се обръща към БНБ с предложение за спешна промяна в Наредбата за ЦКР. Идеята ѝ е проста, но революционна – не само фирмите, отпуснали кредита, но и самите граждани да имат право да искат заличаване на задължения по нищожни договори, когато имат съдебно решение.
„Когато съдът казва, че договорът не съществува, това трябва да значи нещо!“, заявява тя. Но за някои финансови играчи съдебните решения са просто „мнение“.
Истински случай: Победа в съда, но затворник в регистъра!
Гражданин печели дело срещу фирма за бързи кредити – съдът обявява договора за нищожен. И какво се случва? Фирмата многократно отказва да го изчисти от кредитния регистър, дори и след официална намеса на омбудсмана.
„Просрочията са налице и не можем да ги премахнем“, отговарят нагло от фирмата. Според тях заличаването би било „манипулация“. Но какво по-голяма манипулация от това да държиш човек в регистър за нещо, което съдът е признал за недействително?
Оставането в ЦКР с фалшиво задължение означава, че тези хора не могат да получат нов кредит, да купят жилище, кола или просто да започнат начисто. Стават икономически затворници – въпреки че съдът е на тяхна страна
БНБ признава, че след влязло в сила съдебно решение задължения не трябва да съществуват. Но отговорността за актуализиране на данните се прехвърля на същите тези фирми, които са загубили делата. Очакваме ли от вълка да брои овцете?
Омбудсманът настоява: не само фирмите, но и гражданите трябва да имат право да представят съдебните решения. Без това законът остава кух, а хората – измамени повторно.