В сложната геополитическа ситуация днес ЕС трябва да направи всичко възможно да намали своята зависимост от трети страни, особено по отношение на сигурността и отбраната. Това каза за предаването „Светът и ние“ естонският евродепутат Урмас Пает от групата „Обнови Европа“.
Милен Атанасов, БНТ: Господин Пает, какви са основните причини да се забави приемането на търговското споразумение в ЕП между ЕС и САЩ?
Урмас Пает – евродепутат, Обнови Европа, член на Комисията по външна търговия в ЕП: „Основната причина, разбира се, е политиката на Съединените щати и администрацията на Тръмп, особено по отношение на Гренландия, Дания и някои други държави-членки на ЕС. Администрацията на Тръмп и самият Тръмп бяха много агресивни в изказванията си относно Гренландия, която е част от Дания, държава-членка на Европейския съюз. И когато някои страни от ЕС също показаха ясна солидарност с Дания и участваха в някои военни учения в Гренландия, тогава Тръмп заяви, че ще има нови мита срещу онези страни членки на ЕС, които подкрепиха видимо и публично Дания. И, разбира се, реакцията беше, че стана невъзможно да се ратифицира споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ, защото смисълът на това споразумение е да няма повече изненади с данъци. За съжаление, президентът на САЩ го направи или поне ги обяви, въпреки че към днешна дата той оттегли тази заплаха. Но все пак при всички тези обстоятелства за Европейския парламент не беше възможно да пристъпи към ратификация, така че сега обсъждаме кога и как да го направим. Един от вариантите е ратификацията да се случи през март, по време на пленарното заседание след един месец.“
Милен Атанасов, БНТ: „Известно ли е какви предпазни механизми за ЕС се предвиждат при бъдещо търговско споразумение със САЩ, в случай на геополитически предизвикателства?“
Урмас Пает – евродепутат, Обнови Европа, член на Комисията по външна търговия в ЕП: „Основната цел на това споразумение е да се осигури по-голяма предвидимост и стабилност. Но, разбира се, има и клаузи, че ако това споразумение бъде приложено и все още има едностранни действия, например от Съединените щати, тогава, разбира се, има опция за прекратяване на споразумението или на някоя от неговите части. Така че в този смисъл, предполагам, и Европейският съюз си е извлякъл поуки, че трябва много по-добре да защитим европейската бизнес общност от този вид едностранни евентуални нарушения.“
Милен Атанасов, БНТ: „Мислите ли, че ЕС навлиза в етап на постепенно намаляване на зависимостта от САЩ? И ако е така, в кои сектори тази независимост трябва да бъде най-ясно изразена?“
Урмас Пает – евродепутат, Обнови Европа, член на Комисията по външна търговия в ЕП: „Смятам, че цялостната ситуация в света е такава, че Европейският съюз трябва да намали всяка сериозна зависимост от трети страни. Една от основните области, разбира се, днес е сигурността и отбраната. Защото през повече от 30 години европейските страни не правеха достатъчно по отношение на собствената ни отбрана. И, разбира се, все още има силна зависимост от Съединените щати. Но предполагам, че ако погледнем към бъдещето, няма реална причина Европейският съюз да бъде толкова зависим от Съединените щати или която и да е друга държава, що се отнася до сигурността, отбраната, но също така и до енергетиката, например, и някои други области. Така че бих казал, че основните области са свързани с отбраната, но също и с енергийните доставки. Трябва да намалим зависимостта на Европа.“
Милен Атанасов,БНТ: „Търси ли ЕС други стратегически партньори на световната сцена и как тези партньорства могат да укрепят ролята на ЕС като по-значим международен играч?“
Урмас Пает – евродепутат, Обнови Европа, член на Комисията по външна търговия в ЕП: Един от проблемите е, че Европейският съюз не е внедрил пълния капацитет, който всъщност имаме в световен мащаб. И затова е много важно, че наскоро Европейският съюз подписа споразумения с южноамериканските страни от Меркосур, Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай, а също и с Индия. Например, прилагането на тези споразумения с Меркосур и с Индия всъщност ще даде много на Европа икономически, но и политически. За съжаление Европейският парламент изпрати споразумението с Меркосур до Европейския съд, което бих казал, че беше голяма грешка, но сега то е там, така че е много жалко, защото силно вреди на европейската бизнес общност, на европейските хора и на Европа като цяло. Знаем, че САЩ на този етап, както и Китай, не харесват Европейският съюз да има подобни големи и силни споразумения, но предполагам, че най-накрая е време Европа да защити собствените си интереси, интересите на собствената си бизнес общност и нашите граждани.
Милен Атанасов, БНТ: В последно време се очертава интересен миграционен феномен. Докато ЕС актуализира списъка на сигурните трети страни за емиграция, немалко американски граждани планират да емигрират в Европа. Подготвен ли е ЕС за това?
Урмас Пает – евродепутат, Обнови Европа, член на Комисията по външна търговия в ЕП: Ако погледнете миграцията като такава и списъка на страните, които Европейската комисия счита за безопасни, тогава, разбира се, възникват и много въпросителни. Защото в списъка има държави, където все още съществуват политически затворници, например, както и вътрешна нестабилност и проблеми със сигурността. Предполагам, че правилният подход би бил всички подобни заявления да бъдат анализирани и да се отговаря на тях за всеки отделен случай. Защото, ако стъпим на основата на върховенството на закона, тогава е много важно всеки човек да бъде проверяван поотделно.
Милен Атанасов, БНТ: „Съединените щати привличат вниманието на света като безспорен лидер в преговорния процес за мир в Украина. Каква е ролята на Европейския съюз в този процес и как бихте коментирали непрестънните обвинения на Русия, че Евросъюза е пречка в този процес?“
Урмас Пает – евродепутат, Обнови Европа, член на Комисията по външна търговия в ЕП: „Разбира се, за Русия Европейският съюз е пречка, Украйна е пречка, защото Русия просто иска да окупира цяла Украйна и да я върне под прякото влияние на Русия. Затова, разбира се, Русия не харесва никой, който не е съгласен с тези военни престъпления, който не е съгласен с атаките срещу мирното население, през зимата, срещу критична инфраструктура в Украйна. По отношение на тези разговори, предполагам, че е грешка и от страна на Съединените щати да не поканят Европейския съюз да участва в тях. Проведени по този начин, само двустранно, разговорите между Русия и САЩ са много погрешен подход. Добре, сега Украйна също е поканена, но Украйна в тази комбинация е в доста слаба позиция. И двамата знаем, че Русия не направи никакви крачки назад по отношение на напрежението срещу Украйна. От друга страна, САЩ искат само да сложат край на войната, независимо на каква цена. Така че в това отношение би било естествено и Европа да участва, каквито и разговори да водят, касаещи бъдещето на Украйна. Защото бъдещето на Украйна така или иначе ще бъде в Европа, заедно с останалите европейски страни. Така че без Европейски съюз, какъвто и да е резултатът от разговорите, той няма да бъде, бих казал, адекватен. И второ, ако погледнете позициите на Европейския съюз, тогава съм съгласен, че за Русия би било много трудно да се преговаря. Защото Европейският съюз има принципи. Тази безнаказаност е неприемлива. Престъпленията срещу невинни хора, военните престъпления, геноцидът са неприемливи. Промяната на границите в Европа през 21-ви век посредством сила е неприемлива. Така че, да, сложно е. Но в крайна сметка , ако искаме да получим сигурен и разумен резултат от тази агресивна война, тогава без Европа това не е възможно.“