Да търсиш храна с риск за живота си, да си безсилен, докато наблюдаваш как детето ти се топи пред очите ти, да си готов да помогнеш на човека до себе си, дори и когато ти самият нямаш сили – това са само част от историите. Мястото е Газа.
* Кадрите във видеото са с травмиращо съдържание.
Историите са заснети през целия месец август предимно от палестински журналисти, които работят за обществените медии от Европейския съюз за радио и телевизия. А причината – чуждестранни журналисти не са допускани на територията на Ивицата Газа.
Мохамед Абу Шеада е на 26 години. 11 пъти се е местил от началото на войната. Сега живее с майка си и четирите си братя и сестри в Газа. Имали са магазини и шивачници – всичко е разрушено. Доходи няма, цялото семейство зависи от хуманитарните помощи. Два-три пъти седмично Мохамед тръгва на опасно пътуване. Върви с часове и рискува живота си само за торба брашно. Вече е бил раняван, премазван от множеството, приятели са загивали пред очите му – простреляни или прегазени от камиони.
Мохамед Абу Шеада: „Не е лесно да стигна до там, вървя със страх. 90% е шансът да не се върнеш жив.“
Мохамед вярва, че контролираните от Израел и Съединените щати дистрибуционни центрове са твърде рисковани и твърде далеч. Опитва се да стигне до място, което хората от Газа наричат „Зиким“, в северозападната част на Ивицата. Тук камионите вече не са под контрола на израелската армия.
Хаосът е пълен, но Мохамед успява да вземе чувал с брашно и първо се спира до пазара недалеч от дома му. Търгува брашното за зеленчуци – 3 кг брашно струва килограм и половина картофи.
Мохамед Абу Шеада: „Преди армията да забрани безопасните маршрути за помощи, ходех при Агенцията на ООН за палестинските бежанци. Получавахме съобщения по телефона да си вземем пакетите и се връщахме у дома – всичко беше лесно и човешко. Сега рискуваме живота си – искат да се бием помежду си за храна.“
След рискованото пътуване е време за пържени картофи.
Така е изглеждала 9-годишната Марям, сега тялото ѝ е напълно обезсилено от недохранване. Марям е в болницата „Рантиси“ в северната част на град Газа с майка си Мудала. 32-годишната жена има 4 деца, но е оставила трите с баща им, за да се грижи за дъщеря си.
Марям Дауас: „Последно ядох нормална храна преди два месеца, после храна нямаше. Спрях да се движа, прекалено съм болна.“
Мудала Имад Дауас: „Какво да ви кажа – готова съм всеки момент да изгубя дъщеря си. Насила ѝ давам да пие със спринцовка. Къса ми се сърцето – знам, че не ѝ харесва, но трябва да я насилвам да пие.“
Ахмед ал Батниджи е на 17. Преди войната е здраво момче, но от началото на конфликта се появява проблем с усвояването на витамини и глутенова непоносимост. Страда от тежко недохранване.
Ахмед Ахмед ал Батниджи: „Болката става все по-силна, краката ми са подути. Не мога да живея нормално като другите, не мога да излизам и да се движа, стоя у дома.“
Историята на Ахмед е заснета от канадската телевизия Си Би Си, откъдето съобщават, че той е починал малко, след като е направен репортажът за него.
Тауфик е учител, издържа 7-членното си семейство с много по-ниска заплата от преди войната. Отива до пазара за храна.
Тауфик: „Доматите 80 ли струват?“
– „Не, 120.“
– Тауфик: „Толкова скъпо!!!“
Дори продавачите на пазара не могат да си позволят храната, която продават:
„Много хора питат за цените, но накрая никой не купува. Продавам храна, но едва изхранвам децата си.“
В клиниката на д-р Абу Абед червените маркери масово се появяват при измерване на деца, възрастни и болни.
д-р Абу Абед: „Пациентите, дори медицинските лица – всички в Газа страдат от различна степен на остро недохранване.“
Сулейман ал-Дерби е 30-годишен доктор от Рафа. Работи в болница „Насер“ в град Хан Юнис. Разказва, че бежанският лагер Ал Мауаси е пренаселен, повечето хора не могат да стигнат до болница и ги посещава сам. Днес сменя превръзката на момче – кракът му е пострадал, докато се бори да вземе хуманитарна помощ, после се отправя към болницата, където трябва да оперира.
Сулейман ал Дерби, доктор в болница Насер: „Разбира се, недохранването се отразява и на нас – изморени сме, усещаме болка и е много трудно, особено в операционната.“
Група млади палестинци вземат нещата в свои ръце и започват проект Тамра в северната част на Газа. Садят зеленчуци и плодове, а после раздават семена и на семействата, за да могат сами да си произвеждат храна.
Лина ал Мадун, основател на Тамра: „Две неща ни мотивираха – спешната нужда от храна заради блокадата и втората причина е, че искаме да изпратим послание на света, защото да садиш растения, означава, че си свързан със земята. Искаме да кажем на света – ние няма да напуснем тази земя. Тя е наша, тук садим и тук ще останем.“
**
Това е съвместен репортаж на обществени телевизии – членове на Европейския съюз за радио и телевизия. Репортажите са направени в Ивицата Газа през месец август от журналисти от CBC (Канада), RTBF (Белгия), EPTV (Алжир), NOS (Нидерландия), RTVE (Испания), RSI (Швейцария) и RTS (Швейцария).