Да бъдеш само на 3 или 4 години, но да си готов да дариш. На това е научила своите малки последователи едно момиче – Благовеста Ценова. Тя създава „Дворец на децата“ в Русе, където децата майсторят, изследват и правят добрини. И то всеки ден. Помагат на приятел от класа да си напише домашното, но решават и големи проблеми.
Сложни задачи за възрастни, които децата обаче преодоляват с ентусиазъм. Правят сапуни и ги продават, а със спечелените пари помагат. Купуват учебници и пособия на семейства, които нямат възможности. Даряват за болни деца. Желанието им е толкова силно, че прераства в Академия за щедрост, която работи без почивен ден.
Някои от малките герои са минали през сериозни изпитания. Като Вихра, която е едва на 4 години, но намира начин да вдъхне смелост на деца като нея.
„Бях болна от една много лоша болест и ми беше опадала косата. Подариха ми перуки и аз бях много благодарна. Като ми порасна косата, ги подарих на болницата. Едно момиченце нямаше коса и като я видя, веднага я сложи на главата. Бях много радостна, щастлива и сърчицето ми се стопли“ , споделя 4-годишната Вихра.
„За мен доброто е да дадеш нещо на друг, без да очакваш нещо в замяна“ , допълва я и 9-годишната Ивайла Искидарова.
Децата се учат на щедрост в образователния център на Благовеста Ценова. Тя има в изобилие истории за деца-дарители.
„10 години помагаме на дечицата да бъдат по-добри възрастни, когато пораснат, знаещи и можещи. Създадохме библиотека за играчки. Голяма част са дарени от дечицата. Антоан и Матиас са деца от Франция. Решиха да дарят книжарницата и всичко, което е останало, след като дядо им си отиде. Дариха 6 кашона играчки и 2 кашона книги. Много сме им благодарни, защото те подеха една вълна на даряването. Ние учим, че не е необходимо всички да притежаваме нещо и да сме консуматори, а трябва да го споделяме“ , обяснява Благовеста философията, която следват в нейната Академия за щедрост.
Децата са толкова запалени да правят добро, че идеите се трупат една след друга.
„С класа ми правихме сапуни, които после дарихме на базар в училище и парите отидоха за болно детенце“, разказва ученичката Радост Райкова
„Участвам в кауза за даряване на учебни пособия. С госпожата събрахме много голям куп, бяха предостатъчно – тетрадки, флумастери, раници. Успяхме да зарадваме родители, които нямат възможност да закупят учебни пособия на децата си. Дано да са получавали много шестици“, разказва друго дете Белослава Христова.
„Оцветявахме гипсови фигурки, събрахме 422 лева. Тези пари отидоха за приюта за бездомни животни. Имаше много кучета и не ми изглеждаха щастливи. С тези пари се надявам да живеят по-щастливо“, обяснява и своята идея Ян Енчев.
От центъра решават, че каузите не са достатъчни и искат да правят по нещо добро всеки ден. И така правят кутии на доброто, в които пускат бележки какво хубаво са направили през деня. Някои хранят котките пред блока, други помагат с трудните задачи по математика.
За да продължават, децата имат нужда от възрастни, които да ги учат и подкрепят.
„Най-важното нещо за децата е да видят, че техните малки действия имат смисъл. Доброто не се брои и това не е състезание. Ние няма да слагаме отметки на неща, които всъщност ни дават човешки образ“, обяснява учителят Мариела Ганчева.
Тази година ще завърши за всички създатели на добрини от Русе и с голям благотворителен спектакъл „Везната на доброто“, създаден от деца за деца.
„За мен е много важно децата да се сблъскват с незахаросаната част на нашия свят. Да, трудно е да виждаш деца с увреждания, да видиш как едно дете, което не може да си каже името, те поглежда в очите и ти се усмихва. Всъщност е много, много голяма награда“, разказва актрисата и режисьор на детска школа „Патиланци“ Деница Дончева.
„Били сме организатори на много концерти. Парите от билетите са отивали за деца в неравностойно положение, деца с увреждания, за апаратура в двете болници в града“, разказва 18-годишната Искра Партинова.
„Посланието на спектакъла е дори в лошите моменти има и хубави и ние трябва да имаме очи да ги видим и намерим“, разкрива посланието на спектакъла 16-годишната Доника Върбанова.
Най-малкият участник в постановката е 3-годишният Дарин. Той вече знае защо е на сцената и какво точно иска.
„Тук в нашите сърца има светлина, когато даваш на някой светлина, не оставаш на тъмно“, слага точката малкият Дарин.
Възрастните имат да научат много от него.