Огромна котва от времето на Кримската война беше открита в залива на Царево. Тя беше извадена от водолази и според оценката на експерти е една от най-големите откривана не само в Черно море, но и в средиземноморието. От общината планират да я оставят на пристанището след реставрация. Но според подводните археолози, в Царево са избързали с ваденето и това поставя находката в риск.
Сред автомобилните гуми изпопадали от лодките в залива на Царево е направо невероятно да попаднеш на подобно откритие. Затова и водолазът трудно повярвал на очите си.
Емил Бачев – водолаз: „Аз, още като я видях, прецених, че е много по-добре тази котва да се извади и да стане достояние на Царево, на градчето, на хората.“
Емил споделил откритието си с директора на местния музей и с общината, а те го поощрили. Но и ваденето от 9 метра дълбочина е предизвикателство.
Емил Бачев – водолаз: „Та, първоначално, успях да го сметна около 3 тона, че тежи. След това като тръгнахме да я вдигаме с парашутите за 3 тона, почит не стана авария.“
Експертите смятат, че котвата е от 19 век, от времето на Кримската война, когато в Черно море плават много английски кораби. Тя е от вида Паркър и със сигурност не е руска.
Д-р Атанас Орачев – уредник на Музей на котвата, Ахтопол: „Почти съм сигурен, че е най-голямата откривана в Черно море, а и в Средиземно море …Идеална форма, много добро желязо, докато руското желязо е малко по-инакво…“
Вероятно английският търговски кораб се е приютил от лошото време в единственото по-спокойно заливче по странджанското крайбрежие и е пуснал котва.
Д-р Атанас Орачев – уредник на Музей на котвата, Ахтопол: „Поради спецификата на крайбрежието и розата на ветровете, изведнъж идва голяма буря и те набързо са скъсали котвата.“
За близо 200 години на дъното, тя се е съхранила покрита от тиня. Сега ще краси пристанището, а от общината се ангажират с реставрацията й.
Дениз Диханов – зам. кмет на Царево: „След като знаем какво се изисква, каква е технологията за постигането му, ще можем да преценим.“
Според експертите по подводна археология, ваденето на котвата е прибързано, а реставрацията е трябвало да започне веднага.
Гл. ас. д-р Найден Прахов – ръководител на Център за подводна археология: „Инак тя ще започне съвсем скоро да се разпада, да деградира. Тъй като в нея има абсорбирани соли, при изсъхването те кристализират, което води до безвъзвратно разрушаване на тази котва.“
Всеки обект престоял повече от 100 години на дъното според конвенцията на ЮНЕСКО е културна ценност и ваденето й трябва да бъде съгласувано с много институции, да бъде извършено и археологическо проучване.
Гл. ас. д-р Найден Прахов – ръководител на Център за подводна археология: „В момента, в който тя е извадена, като е загубен контекста на намирането и на това къде е лежала на дъното, така че това е загубена информация.“
Най-доброто за подобни обекти е да бъдат оставени на дъното, в техния контекст – каквито са и препоръките на ЮНЕСКО.