Република Северна Македония не е отбелязала прогрес в последната година по пътя си към Европейския съюз. Това се казва в доклада на напредъка на страната, който беше представен днес в Брюксел, заедно с докладите на другите страни-кандидатки за членство в общността.
Според Комисията, властите в Скопие не са направили необходимите конституционни промени, за да включат в основния закон редица общности, сред които и българите.
Северна Македония не е постигнала напредък от миналата година до сега. В доклада на ЕК се припомня ангажимента на Скопие от 2022 година да направи конституционни промени, за да включи в Конституцията си и другите общности, сред които са и българите. Страната следва да засили и усилията си за отстояване на върховенството на закона, като защити независимостта и почтеността на съдебната система и засили борбата с корупцията.
За Сърбия също се подчертава необходимостта от мерки срещу корупцията и липсата на отчетност и прозрачност на властите. Отразени са и масовите протести в страната от миналата година насам, като и случаите на прекомерна употреба на сила срещу протестиращите. Белград трябва да се съобразява с външната политика на ЕС и да спре антиевропейската риторика.
Страните отличници тази година са Черна гора и Албания. И двете в момента водят преговори за присъединяване към общността. Черна гора се надява да приключи преговорите до края на следващата година, а Албания до края на 2027 година. Позитивен е напредъкът и на Украйна и Молдова, въпреки че двете страни все още не са започнали преговорите за членство заради съпротивата на Унгария.
За Турция, която също е страна-кандидатка за членство, се отбелязва, че преговорите са в застой от 2018, но пък страната остава ключов партньор за ЕС.
„Не се наблюдава реален прогрес за Северна Македония, Босна и Хетцеговина и Косово, и причините за това са различни. Еврокомисията ще продължи да ги подкрепя по пътя им към Еврепейския съюз“, каза Марта Кос, еврокомисар по разширяването.
„Северна Македония все още не е направила изискваните конституционни промени“, коментира Кая Калас, върховен представител на ЕС по външна политика и сигурност.
„Идвайки от този район мога да разбера как Сърбия има специални отношения с Русия. От друга страна, очакваме от държава-кандидат ясно геополитическо позициониране. Особено във времена, когато Русия убива хора в Украйна. Говорили сме и преди за приравняване с общата европейска външна политика, и в Сърбия това е на най-ниско ниво“, заяви Марта Кос.
Вижте повече в прякото включване на Десислава Апостолова