Европа оставя борбата срещу климатичните промени като свой приоритет. Европейският парламент прие новата климатична цел за общността за намаляване на парниковите емисии до 2040 година с 90% спрямо нивата от 1990-та. В Страсбург Милен Атанасов разговаря с най-младия евродепутат – Лена Шилинг, която активно работи по законодателството. Тя е само на 24 години и член на Комисията по околна среда, климат и хранителна сигурност.
Милен Атанасов, БНТ: „Отричането на изменението на климата е официална политика на САЩ, за съжаление, от началото на новия мандат на Доналд Тръмп. Смятате ли, че този факт оказва влияние върху климатичните амбиции на Европа?“
Лена Шилинг, евродепутат от Група на зелените/ Европейски свободен алианс: „Разбира се, бях на конференцията за климата в Бразилия като част от европейската делегация. Разговаряхме с китайците и с много други страни. И разбрахме, че ако САЩ се отдръпнат, ние в Европейски съюз трябва да бъдем дори по-силни и да заемем място им в преговорите.
Решението на Тръмп да излезе от Парижкото споразумение вреди на международната дипломация, на преговорите, но също така вреди на европейските индустрии и на нашите граждани. Нямам предвид само митата, говоря и за приложението на Механизма за въглеродна корекция на границите. Готови сме да покажем на света как работи нашата система, и че това е пътят напред. Призивът на Тръмп „Сондирай, бейби, сондирай“ /Drill, baby, drill/ е да се върви в напълно обратната посока, с инвестиции само в изкопаеми горива, без да мисли за последствията. Той подкрепя инвестиции и в добив на втечнен природен газ чрез фракинг, а това означава, че здравето на хората в тези райони ще се влоши, ще се разболяват от рак. Собствените му граждани страдат, а той се опитва да сключи търговска сделка с нас. Това е моментът, в който можем да покажем, че това не ни трябва. Има няколко възможни стъпки. Мисля, че това, което САЩ предприемат е предателство към младите хора по целия свят и трябва да бъдем силни и да се противопоставим.“
Милен Атанасов, БНТ: „Каква е необходимостта от използване на междинна цел за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г., имайки предвид дългосрочната стратегия на ЕС до 2050 г.?“
Лена Шилинг, евродепутат от Група на зелените/ Европейски свободен алианс: „Да, нека обясним. Имаме климатични цели за 2030 г. и за 2050 г. И се гордея, че това, за което преговаряхме и се договорихме е ясният път как да ги постигнем. Защото големият въпрос е как да постигнем целта за нулеви нетни емисии през 2050 г. Това означава наистина много декарбонизация. Законът изобщо не е перфектен, но свършихме много добра работа в преговорите с всичките четири продемократични политически групи.“
Милен Атанасов, БНТ: „Какви са научните аргументи зад избора на това 90% намаление на емисиите на парникови газове през следващите 30 години?“
Лена Шилинг, евродепутатот Група на зелените/ Европейски свободен алианс: „Наистина трябва да декарбонизираме от 2030 г., като целта ни е да намалим емисиите с 55% дотогава, а до 2050 г. да постигнем нулеви нетни емисии. Има различни варианти за постигането на тези цели, но сме наясно, че последните 10% всъщност са най- трудните. Защо? В Европа имаме много промишленост и искаме да я задържим тук. Тя произвежда много емисии, или поне част от предприятията са такива.
За да постигнем реални резултати и да премахнем тези 10%, трябват много инвестиции. Трябва да се уверим, че работните места ще останат в Европа. Затова е и толкова важно да заложим цел от 90%, за да може нашата индустрия да се адаптира с ясен път и ясни методи и да знае накъде се стремим.“
Милен Атанасов, БНТ: „Говорейки за промишлеността, кои индустриални сектори ще бъдат най-засегнати от тази цел? И кои сектори ще трябва да направят най-големите промени, за да постигнат тази цел?“
Лена Шилинг, евродепутат от Група на зелените/ Европейски свободен алианс: „За момента виждаме, че сме близо, но не постигаме климатичните цели за 2030 г. Няма да успеем с няколко процентни пункта, не знаем с колко, защото имаме още малко време. Но секторът, който създава най-много проблеми в момента, и където трябва да се съсредоточим, със сигурност е транспортът. Този сектор отчита най-голям ръст на емисиите в сравнение с всички останали. Трябва наистина да поработим върху нашата железопътна инфраструктура. Когато говоря за транспорт, имам предвид по-скоро транспорт на стоки, а не на хора.
Второто нещо е общественият транспорт, разбира се. Трябва да инвестираме, за да може хората да стигат с автобус буквално до входната си врата. Освен това, ако ще карате кола, карайте каквато искате, но ако все пак искате електрическа кола, тя трябва да бъде по-достъпна. И тук все още имаме огромен проблем, защото за много хора тези автомобили си остават скъпи. Имаме и производство на стомана, имаме автомобилна индустрия, имаме и тежките индустрии като цимент и куп други неща, които продължават да ни трябват, защото, разбира се, все още трябва да строим къщи, пътища. Стоманата ни е необходима за вятърни турбини и железопътни линии. Тази инфраструктура е незаменима, но можем да инвестираме да я направим по-зелена.“
Милен Атанасов, БНТ: „Разкажете ни повече за правната рамка на тази цел. Искам да кажа, задължително ли е и има ли някакви санкции или стимули?“
Лена Шилинг, евродепутат от Група на зелените/ Европейски свободен алианс: „Задължително е, но имаме инструмент и това са международните кредити. Доста съм критична към това, защото мисля, че не е добре.
Имаме международни кредити, чрез които Европейският съюз и страните членки ще могат да инвестират в държави като Китай или Индия, за да може те се декарбонизират. Аз виждам проблем в това да използваме парите на европейските данъкоплатци, за да инвестираме извън общността.
Сега поне поставихме изискване тези проекти да са висококачествени и стратегически, т.е. да са включени в стратегията на ЕС, така че да не се окаже, че финансираме Китай. Важно е да изясня това, защото хората ще се шокират като го разберат.
Аз дълбоко вярвам, че трябва да инвестираме в собствените си енергийни системи. Защото ако не постигнем независимост и от Русия, и от САЩ, и от други автократични държави или държави, в които демокрацията все повече отслабва, тогава винаги ще сме под влиянието на чужди сили. Не искаме това да се случи, нали?
Е, трябва да предприемем необходимите стъпки и да подготвим индустрията. Трябва да подготвим и доставчиците на енергия. Това е наистина от решаващо значение. Този ангажимент и правната рамка не трябва да бъдат просто обвързваща формалност и страните от нашата общност да казват: „Добре, налага се да го направим “. Те трябва да гледат на това като на шанс. Защото това е нашият шанс като Европейски съюз да станем независими и силни, да си стъпим здраво на краката и да докажем на света, че успехът е възможен. Убедена съм в това. То носи надежда, че борбата с климатичната криза може наистина да ни помогне.“
Милен Атанасов, БНТ: „Новото предизвикателство или по-скоро възможност, свързана с климатичните цели е всъщност подкрепата на ЕС за постигане на енергийна сигурност в контекста на войната в Украйна. Така ли?“
Лена Шилинг, евродепутат ог Група на зелените/ Европейски свободен алианс: „Благодаря Ви много за въпроса. Наистина силно вярвам, че можем да бъдем независими. И трябва да бъдем независими. Стоя тук като млада жена, която се бори за климатични политики. Но борбата ми не е само за това, а и за суверенитета на Европа. Боря се за други млади хора в Европейския съюз, които са заплашени от Русия. Споменахте Украйна, ние имаме приятели там, АЗ имам приятели, с които заедно участвахме в инициативата „Петъци за бъдеще“. И сега тях ги бомбардират, атакуват ги ежедневно. Борбата за климата означава енергийна независимост, инвестиции във вятърна и слънчева енергия, в отоплителни помпи и всякакви други технологии, които да доведат до един добър енергиен микс.
В тази геополитическа ситуация, критичната инфраструктура е много важна и трябва да я защитаваме, това е шансът ни да постигнем реални резултати по отношение на климата и отбраната.“