Home » Хърватия и еврото: Как най-младата страна членка на ЕС стана част от еврозоната

Хърватия и еврото: Как най-младата страна членка на ЕС стана част от еврозоната

by storm

Хърватия е последната страна членка, която се присъедини към еврозоната и така беше сложен край на дългия период от 2008 г., в който не бяха приемани нови членове. България и Хърватия влязоха заедно в „чакалнята“ на еврозоната, но Загреб премина към еврото преди нас – преди две години. Какъв е пътят на най-младата страна членка на ЕС към общата европейска валута?

Ясни цели, приемственост и внимателна подготовка – това е формулата на Хърватия за успешния преход към еврото през 2023 г.

Хървойе Мършич, Министерство на финансите на Хърватия – януари 2023 г.:
„В продължение на седем години ние разполагахме с политическа стабилност и вярвам, че благодарение на това имахме успех и бяхме по-бързи от други страни членки, опитващи се да постигнат стратегическите си цели“.

Сандра Свалжек, подуправител на Хърватската централна банка – януари 2023 г.:
„Самият обмен на валута от куни към евро се случва през последните месеци, но цялата подготовка започна пет години по-рано. Това доста изчерпа, не само нашия капацитет, но и капацитета на банките, на всички институции във финансовия сектор, и също на другите икономически субекти, други компании. Въпреки това те се радваха да инвестират часове работа по подготовката и приемането на еврото, защото всички бяха наясно от ползите, които носи“.

Информационната кампания е частично финансирана от националния бюджет на Хърватия и от ЕК и започва в годината преди влизането в еврозоната. От септември е задължително изписването на цените в куни и евро, но в магазините това се случва по-рано. Не липсват и опити за спекулации.

Огнян Златев, ръководителят на Представителството на ЕК в Загреб – 10.01.2023 г.:
„Имаше такива търговци, направиха опити за спекулативно повишаване на цените. Но мога спокойно да кажа – аз съм ходил няколко пъти и на пазара, където за Загреб е традиция да се отиде на пазара Долац да си купувате пресни плодове и зеленчуци или цветя или в супермаркет цените не са променени по никакъв начин. Т.е. аз категорично не се съгласявам с такива спекулации или опити от изолирани единични случаи да се правят обобщения. Изобщо не е вярно. Нека не забравяме, че смяната на едно такова сериозно нещо, каквото е националната валута е много сериозен процес. И колкото и да предвиждаш и да се подготвяш за всякакви възможни сценарии, винаги нещо може да се случи инцидентно. Неслучайно, може да разговаряте и хора от други страни членки на ЕС, които също приеха еврото за своя валута последните 10 – 15 години, те също ще ви кажат, че първите една – две седмици се наблюдават опити, било от незнание, било от зла умисъл да се направи такъв опит да се повишат цените спекулативно, това много бързо си намира решение – или се намесва държавата, или се намесва пазара“.

Промяна в цените все пак има, но тя се обяснява с инфлацията, без никаква връзка с еврото.

Сандра Свалжек, подуправител на Хърватската централна банка – януари 2023 г.:
„Ние го очаквахме. Знаехме, че всички други страни, които са приели еврото, са имали това първоначално еднократно увеличение на цените, но то е сравнително малко, приблизително в диапазона между 0,2 до 0,5%“.

Очаквано, влизането в еврозоната води до бум на туризма. Няма сътресения и за спестяванията на гражданите.

Сандра Свалжек, подуправител на Хърватската централна банка – януари 2023 г.:
„Когато погледнете депозитите, по-голямата част от тях са в евро. Така че приблизително 50 до 60 процента от всички спестявания в банките са деноминирани в евро. Това е наследството от нашия преход, защото хората все още помнят, особено възрастните хора, периодите на хиперинфлация и знаят, че трябва да спестяват в някой по-сигурен актив. И въпреки че куната беше много стабилна валута и не сме имали инфлация на цените през последните 25 години, хората разчитаха повече на еврото, отколкото на куните“.

Преди присъединяването си към еврозоната Хърватия се сблъска с висока инфлация, достигаща до 13%. Причините – рязко поскъпване на енергията и значителни прекъсвания във веригите за доставки. Въпреки опасенията, че инфлацията ще продължи да расте след еврото, тя започва устойчиво да намалява и през март тази година вече е около 4%.

Прочетете също