Home » Как брадатият лешояд се завръща в природата на България?

Как брадатият лешояд се завръща в природата на България?

by storm

Един от емблематичните за българската природозащита вид – брадатият лешояд, се завръща в България.

След повече от 50 години отсъствие от българската природа видът се възстановява в природен парк „Сините камъни“ край Сливен. На 17 май 2025 г. три млади брадати лешояди – един, излюпен в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани, и два – дарение от зоопарка „Острава“ в Чехия, бяха транспортирани в планината и настанени в изкуствено гнездо, където ще бъдат подхранвани, наблюдавани и охранявани, докато се адаптират и сами напуснат гнездото. Имената на птиците са Балкан, Боев и LifeBg.

Зоологическите градини традиционно имат голяма роля за възстановяването и опазването на редки и застрашени видове. И трите птици, които са настанени в изкуственото гнездо са излюпени на затворено, като две от тях – в зоопарк. Софийският зоопарк също има своя принос за размножаването на вида.

В периода 1916 – 1923 г. в Царската зоологическа градина в София са излюпени 8 брадати лешоядчета, което е било голямо постижение.

Днес Софийския зоопарк отглежда египетски, белоглави и черни лешояди и участва в усилията на природозащитните организации за опазването на тези видове в природата като дарява муфлони, елени лопатари и диви свине за повишаване на биоразнообразието в естествените им местообитания. Предвидено е в плана за колекцията на Софийския зоопарк за периода 2025 – 2035 да се отглеждат и размножават брадати лешояди, чието поколение да бъде пускано в природата. Това отваря нова страница в българската природозащита, като се дава шанс на последния, липсващ вид европейски лешояд да разпери крилата си в небето над България, съобшават от зоопарка.

Брадатият лешояд е символ на българската природозащита и е изобразен на емблемата за защитени обекти и територии в България. Последният екземпляр е намерен мъртъв през 1972 г., след което видът се счита за изчезнал като гнездящ от България.

Снимки: Добромир Бориславов, ФДФФ

Прочетете също