След серията инциденти с тежкотоварни автомобили и смъртта на 12-годишната Сияна.
Кой е виновен?
Как държавата прави анализ без да има данни за катастрофите?
И къде се размива отговорността.
За пътища и безпътицата, която убива – анализ на Виктор Борисов в „След новините“.
Йоана Лалова, зам.-председател на Европейски транспортен клъстер: „Проблемът в нашата държава е, че липсва транспортна политика“.
Велислав Цветанов, професионален шофьор: „Няма нещо, което да не може да се контролира, стига да има желание“.
Гроздан Караджов, министър на транспорта и съобщенията: „Пътищата ни наистина са лоши от тази гледна точка държавата ни е длъжник от десетилетия на пътуващите и на водачите“.
Николай Попов, баща на загиналата Сияна: „Водач, рецидивист пътен, екзекутира дъщеря ми“.
На празничния 24 май Велислав Цветанов управлява камион посока село Радомирци. 3 минути по-рано е преодолял завоя, на който загина 12-годишната Сияна.
На влизане в Радомирци е изпреварен от друг тир, чиято маневра приключва, отнасяйки рекламния тотем на бензиностанция.
Велислав Цветанов: „Ако не бяхме реагирали аз и тези след мен правилно – нямаше да е само той“.
Какво имате предвид?
Велислав Цветанов: „Нямаше да е само този камион, аз щях да бъда следващият и нямаше да е само табелката на бензиностанцията, щяхме най-вероятно да се забием всички в бензиностанцията“.
Пътят между Радомирци и Телиш е с повишена концентрация на катастрофи с тежкотоварни автомобили. Една от основните причини е, че целият трафик за Дунав мост край Видин и Русе се пренасочва оттам. А това се случва, защото проходът Петрохан е затворен за тежкотоварни автомобили. Новият път между Мездра и Ботевград вече 5 години е в строеж.
Всъщност отсечката отдавна трябваше да е готова, но геоложките проучвания не бяха предвидили риска от свлачища, които спънаха строителните фирми, наложи се държавата да отпусне още 120 милиона лева за извънредното им локализиране и укрепване.
Няколко пъти финансирането спираше, а с това и работата.
Миналата година се навършиха 50 години от началото на строежа на магистрала „Хемус“. Основният път, трябва да поеме трафика и да повиши безопасността в цяла Северна България. Магистралата вече трябваше да е подминала Плевен, но и тук забавянето е…с десетилетия.
През последните години пътят стана обект на разследване заради предполагаеми корупционни практики и източени милиони левове, без да са извършени каквито и да е строителни работи.
Велислав Цветанов: „В България пътищата са под всякаква критика особено когато завали. Максималната скорост в този участък, аз съм професионален шофьор, и мога да заявя, че не е повече от 35 километра, въпреки, че има в града разрешено 50“.
Пътят Радомирци-Телиш съвсем очаквано и предвидимо концентрира толкова катастрофи. Той никога не е бил проектиран за толкова сериозен трафик и върволица от тежки автомобили. Налице са всички условия за инциденти с висок травматизъм. 6 са катастрофите с тирове само за изминалия празничен уикенд.
Велислав Цветанов: „Настилката е съвсем друга, аз си познавам машината, знам как се държи на съответната настилка там. Много добре си познавам машината, какъв е контактът с пътната настилка. В момента, в който влезем тука е по-добре да караме на лед, отколкото на мокър асфалт, не знам какво са положили“.
Гроздан Караджов, министър на транспорта и съобщенията: „Катастрофите, които станаха с тирове бяха основно самокатастрофиране, тоест ако търсим причините за тях навсякъде на тахографите им открихме превишена скорост. Само, че тази превишена скорост – тя не идва сама по себе си. Тя идва от този, който управлява. Ако той е разумен и той мисли – не би трябвало да се стига дотам“.
Йоана Лалова, зам.-председател на Европейски транспортен клъстер: „Какъв е проблемът, ние гледаме само следствията. Сега броим – дали са пътнотранспортните произшествия, дали съответно водачите не си спазват времената за управление. Как да глобим някой, как да увеличим глобите, как да контролираме, но всъщност не контролираме. Никой не си дава ясната сметка, че ние нямаме такава транспортна политика“.
Транспортната политика се занимава с организирането, управлението и финансирането на различните видове транспорт. Според превозвачите обаче, обща концепция за тази политика у нас – няма.
Йоана Лалова: „Компетентността в хората, които трябва да създават транспортната политика – липсва. Оттам нататък – това е транспортното министерство, нали. Съответно този министър беше и в регионалното министерство, ако добре помним. Тоест рязко се предава едното към другото. Ние имаме с едни и същи хора, правим едни и същи неща и очакваме различен резултат“.
В отговор държавата реши да възстанови Координационния център по пътна безопасност, премиерът даде срок до края на юни, ако не, се закани с разформироване на институции.
Росен Желязков, министър-председател: „Последните инциденти по пътищата показват, че съществуващата организационна структура има потенциал, който не се използва. Реагира се стихийно, реагира се ситуационно като за целта набелязах няколко мерки. Ако в рамките на един месец не се види значителна промяна и то не от мен, а от обществото ще предложа структурна промяна в Тол управлението, ИА “Автомобилна администрация“, Пътна полиция и Държавна агенция Безопасност на движението по пътищата. С което се надявам, че ще задействам вашият инстинкт за административно самосъхранение“.
Самият транспортен министър призна, че липсва стиковка между отделните контролиращи органи и също обеща промени.
Гроздан Караджов, министър на транспорта и съобщенията: „Органите и на КАТ, и на ДАИ, и на толуправлението в момента правим тази стиковка на информационните им системи. Така, че цялото това войнство да може да почне да контролира всичко. В момента толът си проверява само за винетките, ние проверяваме само гумите на тировете и дали имат там валидни разрешителни. Тахографът им проверяваме, но това е постфактум. КАТ проверява с камери с радари – трябва цялата тази мощ на държавата с едно информационно обединяване да я струпаме на пътя и да се знае, че в България нищо, нито едно нарушение не минава без наказание“.
За транспортния бизнес това, че всяка институция гледа само себе си е проблем от много време. Всъщност тази организационна система работи така от години, а транспортният бранш също от години настоява за промени.
Йоана Лалова: „ДАИ както го наричат, всъщност това е изпълнителната агенция – спира един камион и установява, че има превишена скорост. Според вас, дали може да му състави акт за превишената скорост. Не, не може, това е отговорът. Те трябва да се обадят на пътна полиция, които да дойдат да установят на база установеното тоест извлечението от тахографа, който е един, както разбрахме и тогава да му съставят акт на лицето. Това е пълният абсурд, затова с колегите от години предлагаме да има единен контролен орган“.
Всъщност контролът на скоростта е един от най-слабите моменти. Той в нашите условия е почти невъзможен. Дали на магистралата или на междуградските пътища, максималната скорост за камиони, автобуси и автомобили е различна. И радарите няма как да отчетат превишение. И тировете редовно се изкушават.
През изминалата седмица от МВР съобщиха, че според официалната статистика броят на тежките катастрофи намалява.
главен комисар Захари Васков, директор ГДНП: „През изминалите години имаме най-малко брой загинали, най-малко ранени, най-малък брой ПТП. В сравнение с тази година, от началото на годината до сега и същия период на миналата година. Имаме с 245 тежки ПТП по-малко, имаме 309 ранени по-малко от миналата година, която отчита рекордни резултати. Загиналите към момента са малко повече“.
Или катастрофите намаляват, но жертвите растат. Официалната статистиката обаче не прави разлика между катастрофите. Така колко от ПТП-тата са с тежкотоварни автомобили и дали те са български или чуждестранни – никой не прави този анализ. Въпреки, че наредба Н-12 от 2019 година задължава обща комисия между вътрешното и регионалното министерство да обследва катастрофите според марката, модела и категорията на превозното средство.
Или държавата ще трябва да взима важни решения за пътна безопасност без да има никакъв анализ на основните причини.
Йоана Лалова: „Освен, че знаем това, наскоро пуснахме по Закона за достъп до обществена информация, с която искахме да ни дадат статистика, колко ПТП са предизвикали професионалните шофьори под въздействието на алкохол или опиати, наркотици или нещо друго. Отговорът знаете ли какъв беше от МВР – те не водят такава статистика, защото те не водели такава статистика. Те не ги разграничават и съответно не могат да ни кажат. Добре де, ама как едните станаха виновни, а другите невинни. Защо за едните раздаваме присъди е въпросът?“.
До тук проблемите на пътя са явни за всички, има и детайли, който обаче остават скрити, както за институциите, така и за обществото.
Велислав Цветанов: „Двойни, даже тройни тахокарти. Тахокартата предполагам знаете какво означава – това е разрешението на шофьора, който може да управлява ежедневно камиона. Там има регламент и е доказано, че след осмия час вие сте неспособен да извършвате тази професия. Когато карате на две карти, означава, че вие сте превишили много тези 8 часа, вие сте карали 16“.
Всички тези обстоятелства водят и до ново явление в транспортния бранш – отказ на българските водачи да изпълняват курсове в България.
Йоана Лалова: „Не само имаме оплаквания, то не са оплаквания. Има водачи, които казват – ние ще започнем във вашата фирма, тоест, ние искаме да сме професионални водачи, ако не караме в България. То това е изискване даже“.
„Когато те кажат – ние не искаме да караме в България, всъщност – какво ви казва това нещо? Ние не искаме нито да се самоубиваме, нито да ставаме убийци, защото какви ли не ги нарекоха, тука от 3 дена се сипе какво ли не срещу професионалните водачи. Да, де, ама дайте да си дадем ясната сметка – ние какви условия подсигурихме на професионалните водачи? Преди Шенген ги държахме по границите като кучета, буквално като кучета, след Шенген ги отбиваме, откъдето може да се отбие. Защо си мислите, че водачите искат да се отбиват по пътища, по които те не могат да се движат. Защо си мислите, че водачите искат да минават през къщата на баба Иванка, на дядо Тодор, да му чупят прозорците, да му създават пукнатини. Всеки един човек иска да върши работата си спокойно. Тоест – кой осигурява това спокойствие и тази сигурност, държавата до колкото знам, поне на мен това ми е известно“.
Или „Да спрем войната по пътищата“ само с лозунги определено не става. С показни акции на полицията – също. Защото причините са много повече от обичайната „несъобразена скорост“, с който приключват повечето полицейски актове. Те лъсват ясно, но след обстоен анализ.
Може би, защото ще стане ясно, че нарушенията и жертвите са в края на една логично навързана безотговорност на институциите. Признание за това определено са заявените от правителството мерки.
Всъщност за липсата на координация, ефективен контрол и качествено строителство се говори не за първи път. Но остава надеждата този път да е различно и търпимостта да е стигнала до точката си на кипене.
Самосъзнанието на шофьорите остава основният фактор за пътната безопасност, на следващо място е отговорността на държавата, която трябва да осигури условията така, че пътят да не е предпоставка за инциденти и контролът над тези, които нямат самосъзнанието да спазват правилата.
Отговорност, която към днешна дата е разпръсната между институциите. Отговорност, която така разпределена трябва да спасява човешкия живот, но дали го прави?
Йоана Лалова: „Първо – трябва да имаме път, всъщност всичко, което се движи се движи по път, когато ние имаме път, тогава човешкият фактор, който е много важен, можем да кажем, че не е съобразил скоростта си, не е предвидил обстоятелствата“.
Велислав Цветанов: „Някой от някъде прави огромна грешка или безхаберие, не го интересува човешкия живот. За тях е важно да бъдат материално, да се прибере нещо отнякъде. Това са 50 години. България вече няма 1 магистрала за 50, не за 35“.
Николай Попов, баща на загиналата Сияна: „Това показва тоталния банкрут на държавата по темата за пътната безопасност, тоталната безпомощност на държавата и тоталното незнаене и неможене, какво да се прави и в резултат на това незнаене и неможене виждаме всичко това, което се случва по пътищата в резултат на това държавата екзекутира заедно с един водач, рецидивист пътен, екзекутира дъщеря ми“.
