Това няма да е обикновено сканиране на дъното. Мисията е много по-вълнуваща. На лодката са едни от най-опитните в подводната археология, които имат достатъчно основание да смятат, че може би са прага на голямо откритие.
Инж. Кирил Велковски – геофизик, Център за подводна археология: „Това, което е на палубата в момента, е магнитометър. В действителност този уред е страшно чувствителен и се надяваме той да ни покаже потъналите кораби, които са зарити в тинята и под пясъка по тяхното магнитно поле.“
Д-р Драгомир Гърбов – ръководител на археологическо проучване на Урдовиза: „В общи линии това е най добрият инструмент в търсене на потънали кораби…“
Трудно е да се осъзнае особено в разгара на туристическия сезон, но нашето крайбрежие не е било особено гостоприемно. Не е предлагало сигурен пристан. Затова и повечето потънали кораби са на плиткото. Най-често когато са били на котва.
Следващите часове учените ще са заковани пред монитора, но няма да пропуснат и педя от плиткото крайбрежие в пристанището на Китен, пред вековната крепост Урдовиза.
Д-р Драгомир Гърбов – ръководител на археологическо проучване на Урдовиза: „В южния китенски залив имаме информация за най малко 5 потънали кораба. 3 от тях сме имали възможност да наблюдаваме и документираме. Сигурни сме, че има още един, който е открит и заснет от спортни водолази. Имаме данни за най-малко още два, освен него. В момента се опитваме да локализираме тези кораби археологически.“
Сонарът ще им даде добър образ на дъното. Но магнитометърът ще реагира на всяка аномалия в магнитното поле или ще им помогне да видят какво има скрито в пясъка.
Д-р Драгомир Гърбов: „И ни позволява да засичаме обекти, които имат концентрация на материали с високо магнитно поле – например, потънали кораби, които дори да имат дървен корпус, имат голямо количество железни крепежи, които издават съответната аномалия в магнитното поле. Също така, дори купове на антични амфори.“
Доц. д-р Крум Бъчваров, Университет на Кънектикът и Институт за морска археология: „Печенето на глината променя магнитния ѝ отпечатък и заради това магнитометърът може да го хване. Това е всъщност, на което разчитаме.“
Дъното е осеяно с различни парчета керамика, което заучените не е изненада. Корабокрушенията на плиткото, оказва се също са очаквани.
Доц. д-р Крум Бъчваров: „Като се има предвид, че на нос Урдовиза е имало крепост от древността до 13-14 век, единствения начин реалистично да се снабдяват такива укрепления по бреговата линия е по море. И тъй като нашето крайбрежие е постоянно поветрен бряг, нищо добро, никога за България не е дошло от североизтока, не е изненадващо, че от там идват и всичките бури.“
Д-р Драгомир Гърбов: „Един силно разчленен бряг със сравнително лоши пристанища, открити. Корабите се крият, когато застават на котва зад или в подветрената страна на носове като Урдовиза. Именно в тази подветрена страна откриваме и трите потънали кораба – „Китен 1“, „Урдовиза“, който проучваме в момента, и останки между двата.“
Най-често Черно море е доста спокойно. Но в определени периоди на годината, особено в месеците между ноември и февруари, може да е много опасно за мореплавателите под ветрила
Д-р Драгомир Гърбов: „Знаем, че ветроходният кораб няма собствен ход. Той е изцяло зависим от условията на околната среда. Обикновено в малки затворени басейни като Черно море, при силен североизточен вятър и при подветрен бряг, много често капитанът на кораба може да се окаже окован близо до брега. Няма къде да избяга и обикновено приключват на морския бряг.“
Доц. д-р Крум Бъчваров: „Имаме доказателство, че така потапят корабите, защото всичките корабокрушения, които сме видяли, са ориентирани с нос север, североизток, тоест, те са били на котва и даден момент морето просто ги е потопило.“
И магнитометърът определено засече няколко аномалии, които със сигурност няма да оставят учените спокойни, докато не стигнат в дълбочина.
За изследователите е кристално ясно, че макар и да са на плитко, пясъкът може да крие цял платноход. Текущите проучвания на кораба Урдовиза, на метри от пристанището, го доказват съвсем категорично. Корабът е от 19 век и изглежда така, все едно е потопен вчера.
Доц. д-р Крум Бъчваров: „Това е една от най-красивите находки възможни. Това е вътрешният клапан на помпа. Този вид помпи съществуват поне от римско време имаме доказателства за тях. Но този е много много елегантен пример на клапан. Защото е изцяло изработен от дърво.“
Д-р Драгомир Гърбов: „Това е осушителна помпа, която служи за изпомпване на водата, която се събира в кораба. Всички дървени кораби текат. Така че трябва да имат ей такива осушителни помпи. Доста старинно изпълнение за времето си. Както знаем, корабът е от средата на 19 век, а тази помпа по тип прилича много на средновековните помпи, което е лайтмотив изобщо за нашия кораб.“
Макар и сравнително късен, ветроходът „Урдовиза“ попълва една огромна празнина в строителните традиции от това време. Няма писмени сведения за корабите, строени по нашите земи, нито за корабоплаването, което прави проучванията тук изключителни. Тази година успяха за разкрият товара на „Урдовиза“ – почти изцяло запълнен с дървени трупи. Те, от своя страна, могат да дадат доста точно годината на корабокрушението.
Д-р Драгомир Гърбов: „Знаем, че пристанището на Урдовиза е пристанище за товарене на дървен материал и въглища. Можем с доста голяма степен на убеденост да предполагаме, че корабът е бил натоварен тук и е потънал може би дни, ако не и часове след като е бил натоварен, така че най късната дата, която ще получим за отсичането на тези дървени талпи, този дървен материал, ще ни даде най вероятно и датата, годината на потъване.“
Дендрохорологичните анализи на дървената конструкция на кораба пък показват времето на построяването му.
Доц. д-р Крум Бъчваров: „1827-1829 година, тъй като по нашето крайбрежие корабите са се строили от зелен материал. Това е един от недостатъците на османското корабостроене, предполагам, че в рамките на година корабът е бил построен.
БНТ: Зелен материал?
– Не оставят дървения материал да съхне и да се подготви, а направо както е сечен, така се използва. Другаде материалът се оставя да преседи поне година.“
Очевидно за собствениците дълголетието на кораба не е бил приоритет, рискът да го загубят по-рано в буря е бил висок. Но по това време си е струвало да го поемат и подобен ветроход бързо е излизал на печалба.
Д-р Драгомир Гърбов: „Средата на 19 век се характеризира с едно голямо засилване на мореплаването в Черно море. След Кримската война басейнът е демилитаризиран, няма военноморски флоти в Черно море. А търговията в него е свободна. Това се катализира и от отменянето на британските зелени закони през 40-те години на 19 век, когато отпада протекционизмът на международната търговия по море. Така се получава един икономически бум, който не отминава и Черно море. Между другото, тук виждате другия враг на дървото – т. нар. корабен червей.“
Освен че участва в разкопките, Ивелина Петкова отговаря и за най-деликатната част от работата – фотограметричното заснемане на обекта, което осигурява точен ЗД модел. В случая с три екшън камери.
Ивелина Петкова – Център за подводна археология: „Те снимат обекта от различни ъгли Обектът се плува, водолаз плува върху него, в случая аз, плувам на хоризонтални и вертикални линии като припокриването на тези лини трябва да е поне на 60 процента. Хубавото на този метод който използваме фотограметрията е, че всъщност ние почти всеки ден, на всеки премахнат механичен пласт реално правим фотограметричен модел и всъщност никога не може да се объркаме къде дадено нещо е било, защото го имаме заснето.“
По време на реалните разкопки видимостта е доста ниска и често се случва дори, ЗD моделите да дадат информация, която учените не са успели за видят на място.
Ивелина Петкова: „Направихме един много голям сондаж, за да стигнем до кила на кораба от външна страна. Видяхме, че е перфектно запазен, изкопът ни беше около четири метра и половина до кила. И най трудно беше, защото корабът е затънал или е затъвал след корабокрушението си в глина, глинести пластове, носени от река Караагач. Правеше видимостта равна на нула, разпрашаваше се до един фин прах. Това беше най-трудният участък на това корабокрушение е до момента.“
Фотограметрията дава ясни детайли и картина на конструкцията на кораба. И изследователите са изненадани да установят колко архаичен за времето си е бил Урдовиза. Но, изглежда, условията по нашето Черноморие не са изисквали промени.
Доц. д-р Крум Бъчваров: „Те всъщност са проектирани по същия начин, по който в 15-16 век са проектирани галери. Те не могат да работят до Атлантическия океан, в Северно море, но са великолепно адаптирани за конкретните ни условия – примитивна търговия. Ние нямаме истински пристанища до края на 19 век. Ние нямаме условия, нямаме кранове, нямаме истински кей органи, нито сухи докове. Тук корабите са на рейд, трябва ни нещо, което е малко, което може бързо да бъде натоварено, защото ако един кораб стои и чака дълго време, той не печели пари.“
И „Урдовиза“ със сигурност е носил пари на собствениците си. Ако съдим по находките в каютата на капитана, абсолютен лукс за времето си.
Д-р Драгомир Гърбов: Имаме китайски чаши за чай, имаме сгъваема маса за тепсия. Имаме също така останки от характерни османски лули. Малки лули, малки чашки за тютюн с много дълга тръба и ахатов мундщук накрая. Можем да си представим капитана на кораба „Урдовиза“, който се е наслаждавал на един прекрасен чай или кафе и е пушил своята лула пред една прекрасна сгъваема дървена маса със златен варак.
Всъщност изследователите си представят не един, а трима капитани или трима собственици на кораба. Ако съдим по трите имена, изписани върху красива дърворезба, която вероятно е била закачена върху каютата на капитана.
Д-р Драгомир Гърбов: Виждаме също така кръст с христограм – „Исус Христос ника“ – „победител“ на гръцки и четири имена – Костадин, Исак и Панайот. Трите букви – алфа, сигма и пи означават някаква финансова организация или фирма от 19 век. Не знаем кои са тези трима мъже, но можем само да предполагаме, че те най-вероятно са собствениците на кораба „Урдовиза“, които също така може да се редували като капитани на борда.
Екипажът на кораба също е бил християнски. Сред находките археолозите разпознават дървени бъклици за вино – досущ като съвременните. Менюто им – според останките, е включвало свинско месо.
Вероятно всички са се спасили, като са използвали са задължителните за ветроходите по-малки лодки. Корабът е потънал бързо, но се е вкопал още с времето, затрупан е допълнително с наноси от близката река, докато изчезне. И сега учените знаят, че плиткото дъно е погребало по този начин и много други кораби.
Три са целите, които сега ще се гмурнат до дъното да огледат за издайнически следи
Желязко Желязков, Център за подводна археология: Ето ги магнитните аномалии. Значи това е рифът, известен като Мармалята. Просто вълните правят тук като прибой. Опасността е в скалата, която просто стърчи и е предпоставка за корабокрушение. Т.е. не е изненадващо тук да има корабокрушения.
Д-р Драгомир Гърбов: Не открихме никакъв културен материал. Това, което забелязахме, е едно възвишение, нещо като могила на морското дъно. Която може или може би не, маркира някакви останки. Това ще го разберем едва след като сложим археологически сондаж през тази могила, може би в следващите сезони.
Непременно ще се върнат. Ако там има кораб, то той ще е от 6-7 век, ако се съди по амфора, намерена от други водолази. И ще е като нов. Като „Урдовиза“ и другият до него – корабът „Китен“.