Професорът по национална и международна сигурност и депутат от партия МЕЧ Николай Радулов коментира в студиото на „Още от деня“ бедствията, кризата в институциите и битката за контрола върху специалните служби.
„Много трудно ще е да кажа, че институциите се справят. Това е дежавю – ако се върнем към кадри отпреди три години, ще имаме чувството, че снимаме сега“, заяви Радулов.
Той припомни наводненията в Царево и липсата на поуки от предишни бедствия. Според него, още през 2013 г. средствата за преодоляване на щети от бедствия са били погълнати от МВР, без реален ефект:
„Цветанов реши, че е хубаво тези 70 милиона за бедствия и аварии да дойдат в Министерството под негово върховенство. Парите потънаха в МВР – бездънна каца, където се харчат за поправяне на покриви и коли“.
„Нужно е отделно министерство за бедствия и аварии“.
Радулов припомни и съществуването на Министерство на бедствията и авариите, което според него е било „страхотна идея“:
„Там трябваше да се съберат Гражданска защита, пожарната и части от армията. Имаше механизация, имаше идея за Център за ситуационно управление. Такъв център и до днес нямаме – само бледи подобия“.
По думите му сегашната техника на пожарните е „паркетна“ и не е пригодена за реални терени.
„Старите зилове можеха да влизат в горските масиви. Новата техника е хубава, но е за асфалт. Облеклата и предпазните средства липсват. Хората рискуват живота си, за да спасят декар гора“.
Той настоява пожарната да бъде изведена в отделна национална служба, вместо да е част от МВР:
„Още през 1996 г. опитах да отделя пожарната в самостоятелна служба. Но профсъюзите в МВР се противопоставиха, страхувайки се, че ще загубят влияние. Това беше безсмислено – така щяхме да имаме подготвена структура с постоянни тренировки“.
Разговорът премина и към политическите спорове в парламента за контрола върху ДАНС, ДАР и ДАТО.
„Ние от МЕЧ не сме съгласни парламентът да назначава ръководителите на службите – не защото сме опозиция, а защото това противоречи на самата логика на закона. В началото на всеки закон е записано, че тези структури трябва да са далеч от политиката. А сега се превръщат в политически органи“, каза Радулов.
Той припомни и скандала от 2013 г. с опита Делян Пеевски да оглави ДАНС:
„Тогава законът беше променен само заради него – изискването от 10 години стаж стана 8 години и половина. Разбирате ли, става дума за Иван, Петър и Асен. Сега пак е така“.
Според Радулов настоящите законови промени са насочени основно срещу президента Румен Радев:
„Президентът трябваше да бъде унижен. Г-н Пеевски си търси противник на своето ниво. Борисов не е този противник – с него са в прекрасна дружба. Остана президентът“.
Той коментира и спора за използването на автомобили на НСО от президентската администрация:
„Това е несъстоятелно. Сега, година преди края на мандата, се казва – да купуват нови коли и да назначават шофьори. С какъв бюджет? Половин година администрацията няма да може да работи“.
„Службите са в лошо състояние“, заяви той.
По думите на Радулов проблемите на службите не са в това дали имат титуляри, а в липсата на финансиране и модерни технологии:
„В бюджета няма пари за капиталови разходи. Това е първият бюджет, в който военното разузнаване има нула лева за техника. Средното в Европа е 15–20%, а тук – нищо. Само заплати“.
Той допълни, че в официален доклад на ДАНС дигитализацията е посочена като заплаха за националната сигурност:
„Престъпните организации използват новите технологии, а нашите служби не ги използват, защото нямат пари. Получаваме служители с високи заплати, но без техника“.
По повод предупрежденията на депутата Атанас Атанасов, че страната е цел на руските служби, Радулов заяви:
„Заплашени сме не само от руски служби, а и от пакистански, китайски и всякакви други. Няма нито една европейска служба, която да е изтеглила резидентурата си от България. Проблемът е, че нашите служби са пробити и на минимум – почти не работят“.
Проф. Николай Радулов заключи, че политизацията на службите не променя нищо – те продължават да функционират по стария съветски модел, без нужните технологии и капацитет да отговарят на съвременните заплахи.