Обезлюдяването в малките и отдалечените населени места в страната продължава. Селата без нито един жител в страната са близо 200, като сред вас с най-малко хора се нареждат и Кюстендил. Как живеят хората в две от най-малките населени места в Западна България и защо тенденцията на умиращите села в страната продължава, вижте…
Без работни места, без добро здравеопазване и без транспорт – като естествен отговор на това хората напускат. Когато добавим и проблема с комуникациите – не е изненада, че жителите на двете погранични села Горно и Долно Уйно са останали по-малко от тридесет.
Владимир Стоичков – жител на Горно Уйно: „Обхватът е под всякаква критика. Тук сме малко абонати, прехвърлиха всичко към сърбите, от там идват нещо.“
Огнян Янев – кметски наместник на селата Горно и Долно Уйно: „Обезлюдяването не пощади и тези две красиви планински села. В момента постоянно живеещи са около 15 в Долно Уйно и около 11-12 в Долно Уйно. По моите спомени повече от 10-15 години откакто е последният акт за раждане, което е показателно.“
Малкото останали хора са избрали да живеят постоянно, не съжаляват за избора си, въпреки множеството трудности.
Людмила Боянова – жител на Долно Уйно: „Пием по-малко хапчета за кръвно, живеем в „Сървайвър“, което ни поддържа във форма – физическа и психическа. Понеже съм самичка и живея в гората, много често ме питат не ме ли е страх, а вас в града не ви ли е страх?!“
Местните власти все пак търпят варианти, с които селата в района да останат живи.
Огнян Атанасов – кмет на община Кюстендил: „Подпомагаме личните лекари, в практиките, които са над 10 км от града. Нашият социален патронаж, медицинските сестри обичат да измерват кръвното налягане, събеседват с хората, имат покритие от здравна грижа.“
Друг проблем, който отчита от община Кюстендил е този с регистрацията на имотите. Собственици, които продължават да поддържат и използват къщите си, но отказват да уточняват това в декларацията за собственост. Така си спестяват плащането на по-високи данъци и такси.