Ден след като кабинетът обяви параметрите на проектобюджета за 2026 г., остра реакция от страна на опозицията, синдикати и работодатели. Основните критики са липсата на реални реформи, които задълбочават социалните неравенства, противопоставя цели сектори, като в същото време липсата на приходи води до опасност от дългова спирала.
Министърът на финансите Теменужка Петкова защити разчетите за догодина.
Остра редакция на опозицията срещу параметрите в проектобюджета и предложените мерки в приходната част като увеличение на осигурителната сметка с 2 пункта за фонд „Pенсии“, повишение на осигурителния дход с 470 лв., ръст на данък „дивидент“ от 5 на 10%.
„Вчера ни беше предложен най-лошият бюджет от жанвиденово време насам. За последните 30 г. никога бюджетът не е представлявал такова икономическо цунами за икономиката. Никога в лицето на бизнеса не е бил насочван по този начин пистолетът на държавата и никога средната класа в такава степен не е била принудена да заплати за армията от бюра на цялата администрация. Ние ще се противопоставим в НС на такъв тип бюджет“, каза Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да. България“.
„Всичко това нещо, което имаме, е един голям бюджет на лъжата, загробващ ни със заеми и унищожаващ малкия и среден бизнес. Само за тази година, която в момента изтича, имаме 19 млрд. нови дългове. За новия бюджет се залагат нови над 20 млрд. Това е над 10% вдигане на социалните вноски, защото има разлика между пунктове. Те казват 2 пункта ще вдигнем, и проценти. Над 10.5% вдигане на социалните вноски“, коментира Цончо Ганев, зам.-председател на „Възраждане“.
„Управляващите определиха първия бюджет в евро като възможния бюджет, като единствения бюджет. Според мен става въпрос за инерционен бюджет, без каквито и да е дори идеи за реформи. Това, което би създало проблем за бюджетната сметка е, че за първи път за доста години се увеличава осигурителната сметка с 2,5 пункта за фонд „Пенсии“, въпреки че до съвсем до скоро, до преди седмица, две управляващите твърдяха, че няма да увеличават по никакъв начин осигурителната тежест. Самият факт, че продължава инерционното увеличаване на доходите, свързано с т.н. автоматичен механизъм за една част от секторните политики, за МО, за МВР, за МОН , а всички останали секторни политики предвиждат увеличение на доходите с 5%, което създава вътрешен конфликт и диспропорции“, заяви Хасан Адемов, АПС.
Синдикати и работодатели са с резерви към бюджета. Ако за бизнеса основният проблем е повишаващото се увеличение на заплатите в бюджетната сфера и нереалистични параметри в икономическия растеж, то за синдикатите основният проблем е, че самите заплати в бюджетния сектор не растат с нужния темп.
„Не успях да открия положителни страни на бюджета. Липсват заявки за реформи, продължава неефективното разходване на публични парични средства в нереформирани системи. Това са отстъпление и отказ от реформи, което смятам, че не може да подкрепим“, каза Добрин Иванов, изп. директор на АИКБ.
„Проблем е, че имаме механизъм към средната заплата в много сектори, в които действат тези автоматизми, а реалната политика на правителството, която е независима от тези механизми е едва 135 млн. евро. Онези 5% срещу които ще недоволстваме, защото не е нормално в частния сектор да нараства с 12%“, коментира Любослав Костов, ст. икономист в КНСБ.
Финансовият министър защити разчетите в проектобюджета.
„Ако говорим за разходите в бюджета, може да се направят много коментари по отношение на това какво предвижда той, но едно от най-големите пера в този бюджет са капиталовите разходи. Те са свързани с изпълнението и амбицията на България и подкрепата, която срещнахме от страна на ЕК да предоговорим ПВУ и да можем да реализираме всички тези инвестиции и да завършим всички тези реформи до края на август 2026 г.“, заяви Теменужка Петкова, министър на финансите.
Всички параметри на бюджета ще бъдат обсъдени със социалните партньори утре в рамките на Тристранния съвет.