Учени за първи път са наблюдавали в безпрецедентен детайл централната част на Млечния път, където образуването на звезди може да даде ключ към разбирането на произхода на Вселената, предадоха Асошиейтед прес и АФП.
„Завихрящата се красота“ в сърцето на нашата галактика е запечатана в ново изображение, уловено от телескоп в Чили.
Снимката, публикувана от Европейската южна обсерватория (ESO), се фокусира върху област от студени космически газове с диаметър над 650 светлинни години. Светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година – 9,5 трилиона километра.
Изображението разкрива „сложна мрежа от космически нишки от газ в безпрецедентен детайл“. Това е най-голямата снимка, правена някога от мрежата от антени на радиотелескопа ALMA в пустинята Атакама, едно от най-сухите места на Земята.
„В сърцето на изображението се намира Централната молекулярна зона (CMZ) – място с екстремни условия, невидимо за нашите очи, но което сега виждаме в изключителен детайл“, казва астрономът Ашли Барнс от Европейската южна обсерватория.
„Като изучават как се раждат звездите в тази зона, астрономите могат да разберат по-добре как са еволюирали галактиките“, обяснява ръководителят на проучването Стив Лонгмор от Ливърпулския университет „Джон Мурс“.
„Централната молекулярна зона е дом на някои от най-масивните звезди, известни в нашата галактика, много от които живеят бързо и умират млади, завършвайки живота си в мощни експлозии на свръхнови и дори хипернови“, допълва Лонгмор.
Процесът, водещ до звездообразуване, е известен: студен молекулярен газ се стича по нишки, захранвайки струпвания от материя, от които могат да се формират звезди. Дали обаче този процес е същият в центъра на нашата галактика, където условията са по-екстремни?
„Изследването разкрива сложната химия на Централната молекулярна зона, откривайки десетки различни молекули – от най-простите като силициев монооксид до най-сложните като метанол, ацетон или етанол“, обясняват изследователите. „Смятаме, че тази област споделя много характеристики с галактиките от ранната Вселена, където звездите са се формирали в хаотични и екстремни условия“, допълват те.