Около 10% от децата у нас имат дислексия – нарушение, което им пречи да четат и да пишат правилно. Това, обаче, не е присъда и затрудненията в училище могат да бъдат преодолени, ако тези деца имат електронни устройства, които преобразуват текста в говор. За въвеждането им в образователната система се бори Александра Чолакова – майка на дете с дислексия. За да насочи вниманието към проблема, тя е представила своя изложба в парламента.
Илия Митев е ученик в четвърти клас и от една година работи с електронния четец:
„- Устройството чете вместо теб, така ли? – Да! – И така ти е по-лесно да решаваш тестовете и задачите? – Да!“
Анета Митева, майка на Илия: „Устройството му дава самоувереност, прави го по-самостоятелен при решаването на различни задачи и при подготовката му за училище. С негова помощ започна да проявява интерес да чете.“
Училището, в което учи Илия, пилотно е въвело сканиращите устройства в учебния процес.
Гергана Петрова, ресурсен учител в ОУ “Н. Й. Вапцаров” – Варна: „В началото, докато разучи функциите на устройството му беше малко по-трудно, но след това всичко се превръща в игра, тъй като той прочита, отговаря на въпросите, след това си превежда на английски, на руски.“
У нас децата с дислексия са около 10 процента. Обикновено за проблема се разбира едва в училищна възраст, когато детето се затруднява да чете и да пише.
д-р Полина Ставрева: „Дислексията е неврологично несъвършенство. Проблемът се състои в това, че зрението отскача от редове, от думи, от срички или прескача през сричка.“
Затова електронните устройства са изключително полезни за децата с дислексия. Те сканират текста от учебника и електронен глас го изчита.
д-р Полина Ставрева: „Произнасянето е лексикално, т.е детето се ориентира за самата дума, но понякога при изчитане на цели изречения се акцентира върху отделните думи.“
Въпреки че устройствата са достъпни по различни национални или общински програми, не всяко училище ги въвежда в употреба. Причините са много – липса на информираност и подготвени кадри, които достатъчно рано да разберат, че детето има дислексия. Освен това, необходимостта то да ползва електронен четец, трябва да бъде отразена и в плана му за подкрепа.
Александра Чолакова, педагог и художник: „Това се решава от екипите за личностно развитие. Децата могат да бъдат изпитвани също така на НВО със специална добавка, ако бъде приложена в плана за подкрепа.“
Тези екипи за личностно развитие често не могат да вземат такова решение, затова препращат искането до Регионалните управления по образование. Те пък от своя страна се допитват до образователното министерство. Така минават месеци, в които едно дете с дислексия е лишено от правото на адекватна образователна подкрепа.