Докато държавата потъва в дефицит и хазната едва диша, директорите на държавни дружества си живеят като олигарси. По проектобюджет 2026 година бедна България се готви да плаща рекордни заплати на шепа „бордови милионери“, чиито възнаграждения вече надминават тези на президента, депутатите и министрите. Икономисти и дори МВФ предупреждават – разходите за персонал излизат извън контрол, но никой не смее да пипне златните трони на шефовете по държавните компании.
С очакваното увеличение на минималната работна заплата до 1213 лв. от 1 януари, максималната заплата на изпълнителен директор в държавна фирма ще скочи до шокиращите 21 834 лв. Да, правилно прочетохте – почти 22 хиляди лева месечно! Формулата е проста: държавата е решила, че директорите могат да взимат до 18 пъти повече от минималната заплата. Така при всеки ръст на МРЗ автоматично скачат и техните възнаграждения – без значение дали фирмата е на печалба, на загуба или направо пред фалит.
Редовите членове на бордовете също няма от какво да се оплакват – до 7278 лв. месечно ще получават от 2026 г., само за да присъстват на няколко заседания.
Парадоксът е пълен – България е сред лидерите по заплати на държавните директори в Европа, въпреки че икономиката ни е в дъното на класациите по доходи. Според доклад на ОИСР от 2022 г. страната ни е в челната петица по ниво на възнаграждения в бордовете – обикновените членове получават 125% от средната годишна заплата в страната.
На хартия уж имаме европейски правила и прозрачност. В реалността – всичко е наполовина направено и двойно платено. Докато частният сектор брои всяка стотинка, държавните фирми са превърнати в топли местенца за партийни кадри и приближени „експерти“, които при всяка смяна на властта само разменят местата си по бордовете.
Въпросът, който все по-често звучи и от експертите, е ясен: за какво плащаме 22 000 лв. на месец, когато повечето държавни предприятия са в хронична кома? БДЖ трупа загуби, „Топлофикация“ е пред колапс, „Български пощи“ оцеляват с дотации, а „Мини Марица-изток“ все още не знаят накъде вървят. Но директорите – те си получават пълните бонуси и премии, защото законът им го позволява.
Никой в управляващата коалиция не повдига въпроса за развързването на заплатите от минималната. Политиците говорят за „оптимизация“, но когато стане дума за държавните бордове – настъпва гробно мълчание. Защото зад всеки директор стои партия, зад всеки борд – коалиционен баланс.
Докато народът се чуди как да преживее с 1000 лева, в държавните офиси се броят пачки, а бордовете се превръщат в златни мини за избрани хора. България влиза в 2026 г. с празен бюджет, но пълни джобове за държавните шефове. Едни броят заплати, други – дупки в бюджета. И пак народът плаща сметката.