Все по-малко българи посещават или участват в културни събития. Средно 63% от българските граждани не са участвали в културни дейности през миналата година. Негативна тенденция и в библиотеката – 75% от българите не са ги посетили. След тревожните резултати спешно трябва да се набележат мерки с фокус са най-младите и най-възрастните у нас.
62,9% нито веднъж не са ходили на театър през миналата година
61.0% нито веднъж не са посетили изложба или музей
82,7% нито веднъж не са ходили на опера или балет
43% от българите не са прочели нито една книга
Той е пенсионер. Живее в Бобов дол през последното десетилетие. И въпреки липсата на достатъчно културни събития в региона, Любен Станчев не спира да търси варианти за достъп до кина и театри в по-големите градове у нас.
„Няма вече кино, няма театър… Това спира културния живот – ние нямаме транспорт до София, нямаме транспорт до Кюстендил… Нямаме влак, изобщо връзката е младите хора, които пътуват и културният живот е събран само в Читалището…“, разказа пенсионерът от Бобов дол Любен Станчев.
Времето за култура в малката община Бобов дол на пръв поглед изглежда така сякаш е спряло. Заради липсата на добро финансиране част от сградния фонд на повечето читалища се руши. Въпреки това обаче творците вътре продължават да съхраняват духа и традициите.
„Най-ниското перо е културата, най-малко пари се дават за културата, а на мен ми се иска децата да не са по улиците, а да са тук в залите. Нямаме зала, където да покажем всичко, което трябва – надявам се някой да разбере, че културата в България е предпоставка за всичко“, разказа председателят на Народно Читалище „Миньор“ 2006 година – Бобов дол Иванка Цурева.
„Над 90 % от българите нямат досег с изкуство никакво в любителска форма. Другият интересен факт е задълбочаващото се, увеличаващото се непосещение, неучастие и непотребление и форми като посещение на исторически забележителности, концерт, опера, балет“, каза директорът на сдружение „Фабрика за идеи“ Янина Танева.
И 83-годишният Лазар, попада в тази статистика. Не помни кога за последно е бил на концерт или театър. Участвал е в състави за народна музика като гъдулар. Пенсията му е 750 лева и не може да си позволи цената на билетите.
„Опера, концерти отиваме, когато е безплатно. 15-20 лева, със 750 къде по-напред? Липсва ми, ама няма“, обясни Лазар Милев.
„Те имат изградени навици, но много свити доходи. Имат и времето, което могат да отделят. Има нарастващ процент на хората, които казват, че цената е фактор и това са около 40% от българските граждани, които имат затруднения да заплащат културните дейности, в които биха желали да участват“, обясни директорът на „Обсерватория по икономика на културата“ Диана Андреева-Попйорданова.
За да се подобри негативната статистика, предлагат:
„Създаването на културни паспорти от 6 до 26 годишна възраст във всички степени на средното образование и на висшето образование, да имат по 100 лева на годишна база за участие в културни дейности. Това би обхванало около 1 300 000 деца, най-голямата инвестиция, която държавата може да направи“, обясни Диана Андреева-Попйорданова.
„Моментът е последен, влакът е последен. Моментът е спешен и се надявам с изследването ни от „Лаборатория Право на култура“ да даваме аргумент на политиците да си свършат работата“, заяви директорът на Сдружение „Фабрика за идеи“ Янина Танева.
За да може повече хора да се възползват от конституционното си право на култура.
По темата работиха Цанка Николова, Али Мисанков, Теодор Стамболиев.
