Все повече и все по-жестоки случаи на домашно насилие над жени. Защо, въпреки законите и мерките на държавата, жертвите продължават да се чувстват незащитени и сами в битката за справедливост?
Гледайте в “След новините”.
Помните ли Стефка Терзийска? Жестоко пребита с метален прът посред бял ден пред дома ѝ в началото на октомври 2023 година. Вследствие на силните удари в главата, тя загуби зрението на едното си око. Случаят потресе Благоевград и изкара стотици хора на протест срещу насилието над жени. Обвинен за нападението е 21-годишен младеж. Стефка обаче е убедена, че поръчител на побоя е бившият ѝ съпруг – човекът, който години наред я заплашвал, че ще я убие.
Стефка Терзийска, жертва на домашно насилие: „Много пъти съм се страхувала. Не съм вярвала обаче, че ще се стигне до този момент. Точно за това, защото в годините той много ме е заплашвал и аз си мислех, че все пак ще се осъзнае, тъй като нали имаме две деца заедно. Преди да се случи тази ескалация години наред съм била жертва на домашен тормоз, включително и физически“.
Често домашното насилие не може да се разпознае от околните, защото не започва с тежък побой.
Димитър Савов, управител на Кризисен център „Ново начало“ – Гоце Делчев: „Не се вижда страданието, не се вижда дългите години на страх, не се вижда дългите години на изолация, дългите години на изпитването на чувство за вина. Това е нещо, което изяжда всеки ден жертвата.“
Първо идват контролът, манипулацията, изолацията. А страхът постепенно се превръща в начин на живот.
Стефка Терзийска, жертва на домашно насилие: „Започваш да вярваш на думите на агресора, който ти казва „ти без мен не можеш да се справиш, ти без мен си едно нищо… Или „смей да ме напуснеш и ще видиш какво ще ти се случи.“
Димитър Савов, управител на Кризисен център „Ново начало“ – Гоце Делчев: „Жертвата се изолира от близки и роднини. Става зависима финансово и през по-голямата част тя изпитва вина. И се страхува да сподели с всеки, защото се надява, че всеки път ще бъде последен.“
А често най-тихите свидетели са децата.
Стефка Терзийска, жертва на домашно насилие: „Един от най-ярките ми спомени е как съм взела децата от училище и се прибираме у дома и пред вратата и тримата замлъкваме, защото не знаем какво ни очаква вътре.“
Краси Киров, психолог: „Последствията за децата са силно травматични. Те или стават силно тревожни, или изключително агресивни. Когато пораснат – или насилници, или жертви.“
Психолозите описват един и същ модел на поведение от страна на насилника, който се повтаря – напрежение и обвинение, ескалация и физически тормоз, а след това идва и така нареченият „меден месец“.
Краси Киров, психолог: „Тъй като насилниците са изключително големи манипулатори и те винаги обещават, разкайват се след насилието и за това жената доста често дори пред себе си оправдава насилника си и вярва искрено, че той ще се промени.“
И че няма да я убие наистина. Последните случаи на домашно насилие у нас показват, че посегателствата срещу жени стават все повече, и все по-жестоки.
Миглена Кавалова, съдия в Районен съд – Благоевград: „Когато става въпрос за физическо насилие, се забелязва тенденция към увеличаване на ударите, които извършителят нанася върху жертвата.“
Надежда Стойчева, психотерапевт и директор на Фондация „Асоциация Анимус“: „Изключително тежки случаи с много тежки наранявания.“
Само преди месеци млада жена беше намушкана с нож посред бял ден в центъра на Благоевград. Извършителят е бившият й приятел. Нанесените удари показват, че нападението не е просто „отмъщение“ или „наказание“, а опит за убийство.
д-р Димитър Димитров, хирург в МБАЛ – Благоевград: „Ние получихме сигнал от Центъра за спешна медицинска помощ, че млада, 37-годишна жена е била намушкана многократно с нож. Ножът не беше улучил големите кръвоносни съдове, иначе тя нямаше да дойде жива. Има и доста наранявания в случаи на домашно насилие.“
През последните пет години сигналите за домашно насилие, подадени на телефон 112, са се увеличили с 53%. Само за миналата година те са 28 719, като най-често става въпрос за физическо насилие. При приемането на сигнала във всеки случай се счита, че рискът за жертвата е висок, независимо от обстоятелствата. А след това се предава на компетентните органи в рамките на минута – минута и половина.
Част от тези случаи завършват с фатален край. По официални данни на МВР убийствата на жени в условията на домашно насилие за 2025 година са само 3. Според неправителствени организации – над 20. Оказва се, повечето от тях не попадат в графата „домашно насилие“. Което не може да даде и реална оценка на проблема.
Надежда Стойчева, психотерапевт и директор на Фондация „Асоциация Анимус“: „Ние водим една статистика на горещата линия. Въпросът е, че ние никога не знаем дали това е точният брой… Освен това полицията много рядко може да каже на някои от случаите, казват „о, това е конфликт“. Той стреля с пушка някоя, която има заповед за защита и те казват „от ревност, от конфликт“. Как така? То си е домашно насилие.“
Законът за защита от домашното насилие в България дава достатъчно инструменти за защита, така че да се предотвратят случаите с фатален край. Като издаването на ограничителна заповед. Молба за такава може да бъде подадена чрез социални служби или неправителствени организации, както и лично в полиция и прокуратура. Дори може да бъде предадена на кмета, когато става въпрос за малко населено място. Парадоксът е, че докато престъпленията, извършени в условията на домашно насилие през 2025г. са се увеличили с 16% спрямо 24-та, то издадените заповеди за защита намаляват.
Миглена Кавалова, съдия в Районен съд – Благоевград: „Не е трудно да бъде доказано извършването на домашно насилие, когато няма свидетели. Но за съжаление намира се и процент, в който жертвите оттеглят молбите си за защита от домашно насилие именно поради заплашване вследствие от извършителя спрямо тях. Че ако не оттеглят молбата ще им се случи нещо по-лошо. Като за 25 година това са 20% от делата, които са образувани по този ред, впоследствие са прекратени поради оттегляне на молбата от жертвите на домашно насилие, което е висок процент.“
Същото отчитат и от Софийската районна прокуратура – процесът на доказване на тези престъпления често е затруднен заради отказа на жертвите да свидетелстват срещу насилниците след като са подали сигнал. Стига се и до там жертвата да настоява за неговото освобождаване.
Стефка Терзийска, жертва на домашно насилие: „Само веднъж бяхме подали жалба, тя не беше уважена от съда, счете се, че не е необходимо да се издава ограничителна заповед срещу моя бивш съпруг и аз след това не предприех никакви по нататъшни мерки. Моят бивш съпруг ме заплашваше, че ако продължа да подавам жалби срещу него или продължа действията срещу него, ще ми навреди по някакъв начин на мен и най-вече на децата“.
Краси Киров, психолог: „Дори и да се подаде жалба, молба, ограничителна заповед, доста често насилниците прекрачват тези рестрикции. Тук говорим за хора, които не се съобразяват с правила, с норми и с ограничения.“
В началото на 2024 г. беше въведен и Алгоритъм за оценка на риска – инструмент, чрез който служителите на МВР трябва да преценяват опасността за жертвата от ескалация, тежки наранявания или смърт при последващ инцидент. Но реална ли е тази оценка при всеки случай? И защо само месеци след задържането му, нападателят на Стефка Терзийска е пуснат под гаранция? Това означава ли, че рискът отново да я пребие с метален прът, този път е „нисък“?
Стефка Терзийска, жертва на домашно насилие: „Той се разхожда свободно в нашия град, аз съм го срещала много често. Той може пак да посегне, на мен и на децата ми, на някой друг. Как може жените да решат да се отърват от агресията, като няма кой да ги защити… престъпниците биват пускани на свобода, докато делото тече с години наред“.
Надежда Стойчева, психотерапевт и директор на Фондация „Асоциация Анимус“: „Правосъдието работа бавно, в много случаи не е справедливо. Ако има добра оценка на риска, няма да има такава злоупотреба. Интересното е, че има много добро законодателство. Законът за защита от домашно насилие дава много добри варианти за пострадалите. Друг е въпросът, че всичко това не се изпълнява както трябва. Забелязваме и напоследък надигане на структури, които да злоупотребяват със Закона за домашното насилие и да упражняват обратен натиск върху пострадалите и да се изкарват жертви тези, които са извършители. И от там нататък насилието вилнее из цялата държава до безобразие.“
Излиза, че проблемът не е в липсата на закон, а в това дали той се прилага навреме и последователно. И когато отговорът е „по-скоро не“, жертвите остават сами в своята болка, в своята токсична среда и избират да търпят и мълчат, вместо да избягат.
Стефка Терзийска, жертва на домашно насилие: „Една жена за да вземе такова решение, тя трябва да знае, че ще й помогнат. Тя трябва да се махне по някакъв начин от тази среда, в която е заплашвана. Тъй като обикновено агресорите заплашват не само нея, те заплашват роднини, близки, деца, всички, които знае, че биха повлияли на жената“.
В такива случаи жертвите на насилие често търсят закрила и подслон в кризисни центрове, където не могат да бъдат открити. Където е сигурно, че няма да срещнат своя нападател очи в очи, докато пазаруват в магазина. В Благоевградска област има само един кризисен център за защита на жертви от насилие – „Ново начало“ в Гоце Делчев“. През последното десетилетие от тук са преминали жени, преживели физическо, психическо или сексуално насилие. Понякога дошли без никакви лични вещи, дори без документи.
Димитър Савов, управител на Кризисен център „Ново начало“ – Гоце Делчев: „Жертвите на насилие, които се настаняват при нас, се намират в една изключително тежка кризисна ситуация от своя живот. Най-важното нещо, което трябва да осигурим на първо място е спокойствие и сигурна защитена среда. Имало е жени, които се притесняват да направят тази крачка, но с психологическа подкрепа тя се преодолява бързо и сме успели вече да помогнем на над 20 жени, настанени в социалната услуга заедно с техните дечица.“
У нас има все повече информационни кампании и организации в помощ на жените, жертви на насилие. Приложението „Помогни ми“ например дава възможност на жертвите бързо и лесно да подадат сигнал и да се свържат с местата за настаняване след извършен акт на насилие. Фондация „Асоциация Анимус“ разполага с гореща линия 24/7 и работи по изцяло европейски модел, като предлага на място в София психологическа, социална и юридическа помощ. Но те не могат да заместят навременната реакция на институциите.
Надежда Стойчева, психотерапевт и директор на Фондация „Асоциация Анимус“: „Трябва да има цялостна политика и стратегия, като се започне от превенцията на децата и се мине към взаимодействие между институциите, които да работят. Обучения на всички специалисти, които се срещат, за да не отхвърлят жертвите. Да разпознават навреме жертвите и всички трябва веднага да ги подкрепят. И една позиция на нетолерантност към насилието, защото то се разраства и отива при децата ни. Това е трудно и ще предстои за бъдещите поколения.“
През ноември миналата година Министерският съвет прие Координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие. Целта е всички – полиция, съд, прокуратура, социални служби, общини и неправителствени организации да работят заедно в помощ на жертвите. Дали това ще доведе до промяна и положителен резултат, предстои да разберем.
Димитър Савов, управител на Кризисен център „Ново начало“ – Гоце Делчев: „Може би по-скоро трябва да се обърне внимание на слединституционалната подкрепа вече. На психологическа помощ, било то и финансова даже, защото жените, които напускат услугата се нуждаят след това от някакъв вид подкрепа, основно психологическа и финансова, за да продължат своя нормален живот.“
Домашното насилие не започва с тежък побой, нито с убийство. То започва със заплаха, на която някой някога не е обърнал внимание. Не е определил като „висок риск“. Колкото по-неутрални към вербалната агресия и заплахите са институциите и обществото, толкова по-тънка е границата към физически тормоз. Защото жените, жертви на домашно насилие, са жертви на цялата система. Питаме – Колко удара трябва да понесе една жена, за да бъде определена като „висок риск“. Краткият отговор – колкото допуснем.