Гледам финала на „Капките“ и се чудя – 40 хиляди души мирно протестират срещу себе си… И не – не им е платено да са там. Напротив – за билетите имаше бой, истерия, „познат на познатия“ уреждаше вход.
Шоуто беше прекрасно. Организацията – перфектна. За това спор няма.
Но!
Седя и се чудя – същите тези хора утре ще мрънкат, че трети ден в София няма градски транспорт.
Ще са бесни, че децата им загиват по пешеходните пътеки.
Ще хулят правосъдната система, депутатите, кмета, администрацията.
Ще се гневят, че пенсионерите изнемогват.
Че родителите отказват на децата си елементарни неща.
Че дишаме отровен въздух. Че караме по разбити пътища, но плащаме и данъци, и винетки.
Всички сме недоволни. Постоянно.
Не харесваме държавата, в която живеем, но отказваме да направим каквото и да е, за да я променим.
А знаете ли какво е 40 хиляди души пред Народното събрание?
Не концерт. Не платен протест. А истинска сила.
Сила, пред която няма да устои нито един премиер, нито един министър, прокурор, депутат.
Сила, която не се купува, не се режисира, не се уговаря.
Но не.
Протестите у нас са във Facebook и Instagram – с хаштагове и сторита.
На площада – протестирането е платено. Едни срещу други.
Не за България. Не за хората. А за поредното „усвояване на блага“.
И да – шоуто беше страхотно. Публиката – невероятна.
Но политиците са си същите.
Ние пак сме недоволни.
И чакаме следващото платено шоу, за да се съберем отново и да си покажем колко сме „единни“.