По данни на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет към 16 февруари общо 225 471 лица в България са с предоставена временна закрила. От тях 89 446 са с валидни регистрационни карти и упражняват правата си на територията на страната. Четири години след началото на войната хиляди украински граждани продължават да живеят и работят у нас. Как изглежда животът им днес и как България се превърна във втори дом?
През 2022 година аз също бях една от тях, разказва репортерът на БНТ Мария Плачкова.
„Пристигнах от Украйна само с един куфар и несигурност в очите. Още в първите дни след идването си започнах работа в Българската национална телевизия, където вече четири години съм част от екипа и продължавам да разказвам историите на други като мен.“
В началото на войната най-големият бежански център в България беше във Варна. Хиляди украински семейства намериха подслон тук – далеч от домовете си, но близо до надеждата, и днес се връщаме там, където започна всичко.
Анна от Днипро: „Преди 4 години Варна беше просто точка на картата. Днес тук е моят нов живот и моята сигурност.“
Олга Гнатенко от Харкив: „Ние сме в България от 2023 година, заедно със сина ми учим български език. Той много ми помага.“
Тетяна от Днепр: „Когато пристигнах, не знаех езика, първите думи, които научих бяха „планина“ и „гора“.“
Тетяна от Кропивницки: „Вече съм 2 години в България. И тука намерих нов живот, спокойствие, сигурност и красиви гледки.“
И в много други градове на страната украински семейства и до днес наричат България свой втори дом. В Пловдив буферният център за временно настаняване продължава да оказва подкрепа на бежанци от Украйна.
Анна от Одеса: “Попаднах под обстрел, останах бездомна и получих подкрепа от нашата родна България. И там бях родна, и тука.”
Там хората не просто намират подслон – те работят, развиват собствен бизнес, учат и създават нови приятелства.
Ярослав: “Аз съм на 9 години, аз съм в трети клас и много обичам България, намерих много приятели и ми харесва България. Тя е хубава държава, харесват ми местата, които съм посетил”.
Карина, майка на Ярослав: “Намерих много подкрепа и много хубави приятели, много харесвам България, тя е като моят дом, и манталитета, и хора, и всичко усещам като в своя дом. Благодаря много, България!”
Войната промени всичко. Някои останаха без домове и без близки, други донесоха със себе си само професията си и волята да продължат.
Днес, четири години по-късно, тези хора вече не са просто бежанци. Те са част от обществото – съседи, колеги, приятели. За тях България се превърна във втори дом. А вторият дом понякога е мястото, където отново намираш себе си.