Да се ограничи препразпределението на национални средства през държавния бюджет до 38% от БВП, а не над 45%, каквито са заложени за следващата година.
Това предлагат в алтернативния си бюджет от Института за пазарна икономика. Според тях данъчната тежест върху бизнеса и работещите трябва да остане без промяна.
В своя анализ експертите отбелязват, че динамиката на приходите показва, че бюджетният дефицит е следствие от скока в разходите, а не от слабо представяне в приходите в държавната хазна.
Предупреждават обаче, че надхвърлянето на разходите над 40% от БВП води до нарастване на дълга и голям дефицит.
старши изследовател в Институт за пазарна икономика: Това е политика, която се отклонява от традицията на държавните финанси последните две десетилетия и заплашва да събори модела на финансова стабилност на данъчно облагане, данъчна стабилност и на изпреварващ икономически растеж.
Намаляване на разходите за персонал и броя на наетите в публичния сектор е друго предложение, тъй като населението в трудоспособна възраст е намаляло с над 20% след 2011 г., а целия обществен сектор е нарастнал с над 5%.
Лъчезар Богданов – главен икономист в Институт за пазарна икономика: Ние догонваме твърде бързо и това е без последните увеличения 25 и 26 г. Ние само до момента до септември имаме близо 20% номинален ръст за разходите за персонал. Това е значително по-високо от целия регион, от Европа и очевидно изпреварва ръста на икономиката.
Затова предлагат мерки, с които наетите в публичния сектор да бъдат намалени със 100 хил., а разходите за персонал с до 2% от БВП в следващите три години.
Посочват, че рекордът по ръст е в сектор „Сигурност“ – 3.6% от БВП.
Ставаме уверено лидер в тези разходи и то от доста повече – средно в ЕС е 1.7% от БВП. Тоест близо 2 пъти повече от БВП отиват за полиция, съдебна система – съд и прокуратура.
Затова предлагат спиране на конкурсите за назначения в съдебната власт и реорганизация.
Сред останалите им предложенията са дългосрочна програма за капиталови инвестиции, постигане на 40% собствени приходи в местните бюджети и намаляване на броя на публичните болници с 1/3 заради ниската им ефективност.