Световноизвестни учени се срещат в София, за да обменят опит за най-новите открития в областта на архитуктурата на генома. Сред тях са екипът изследователи, които успяха да открият древни хромозоми в останки от вълнест мамут, както и учен, който търси връзката между метастазите на рака и структурата на генома.
Конференцията се организира от Института по молекулярна биология към БАН, Институт Кюри в Париж и университета „Райс“ в Хюстън, САЩ.
Те успяват да разчетат онзи код, чрез който се програмира живота. Проф. Ейдън сравнява ДНК-то с машина, която не просто съхранява информация, а взаимодейства с нея. Заедно с екипа си изследват проби от вълнест мамут и доказват, че е възможно да има напълно запазени вкаменелости с цели древни хромозоми. Това е все едно вместо кост от динозавъ да откриете цял скелет, казва той.
„Може да се видят целите фрагменти, точно там, където са били и преди 52 000 години, когато този мамут е загинал. Това означава, че вече знаем всичко за хромозомите на един изчезнал вид.
– Тоест може да го върнете към живота?
Това е една от възможностите“, каза проф. Ерез Ейдън, директор на Център за архитектура на генома, Медицинския колеж „Бейлър“.
Успехите в картографирането на ДНК поставят много етични въпроси. Не е далеч времето, когато ще бъде възможно да се създават генетични клонинги на хора.
„Едно от предизвикателствата е ще може ли да се възстановят спомените на този човек. Сега е трудно да си го представим, но както се оказва, установили сме, че молекулите могат да не се движат дълго време. В крайна сметка спомените ни са молекули, така че нищо не е изключено. Но това, че е възможно, не означава, че трябва да го правим“, коментира проф. Ерез Ейдън.
Знанието за механизмите, които задействат клетките да реагират по определен начин е ключово за лечението на болести като рак. Проф. Хърбърт Лавийн от години работи върху математически модели, които отразяват образуването на метастази в различни органи.
„Защо определени клетки уж трябва да стоят на едно място, но в един момент се движват? Защо ДНК-то им се променя така, че терапията не им действа? Можем ли да им въздействаме? Раковите клетки се опитват да оцелеят и използват структурите на своето ДНК. Кои са тези механизми? Това са отговорите, които търсим“, каза проф. Хърбърт Лавийн – Център за теоретична биологична физика, Бостън.
Преди 25 години учените успяват да опишат последователността на човешкия геном. Фокусът вече е върху неговата триизмерна архитектура – как може да се репликира и поправя ДНК в клетките. Практическите измерения на подобни открития ще променят света, който познаваме.