Готови ли са банките и бизнесът за въвеждането на еврото? И какви ползи очакват след присъединяването към еврозоната? Отговори на основни въпроси, свързани с европейската валута, можете да откриете и на сайта evroto.bg на Министерството на финансите.
Георги Куртев – собственик на фирма за осветителни тела: За мен лично като българин, както и за моя бизнес – твърдо за еврото!
Иван Режев – собственик на фитнес: Няма да има такъв стрес в преминаването от лев към евро заради валутния борд, към който в момента сме закачени.
Мая Милева-Донева – старши мениджър в търговска банка: Банките сме готови. Системите са тествани, средствата са защитени. Гражданите не бива да се притесняват.
Петя Димитрова – председател на Асоциацията на банките в България: Ние влизаме в пазар от 350 милиона души, 20 държави, 5% от световното насление.
Никола Бакалов – главен изпълнителен директор на търговска банка: Самото влизане в еврозоната няма да промени нищо по лихвите – нито по потребителските, нито по ипотечните кредити.
Иван Режев е само на 23 години, студент в УНСС, но от 5 години развива свой малък бизнес. Собственик е на фитнес. Не скрива, че знанията от университета не винаги дават отговори на проблемите пред малкия предприемач у нас. Затова с нетърпение очаква въвеждането на еврото, което ще изсветли бизнес средата и ще наложи по-строги финансови правила за всички.
„Според мен преминаването към еврозоната е стратегически ход, който ще спомогне макроикономическата рамка на България. Ще премахне валутния риск, ще се възползваме от по-ниски трансакционни разходи при международна търговия и ще засилим интеграцията си в европейския вътрешен пазар. Освен това членството в еврозоната е сигнал за фискална и монетарна дисциплина, което увеличава доверието на чуждестранните инвеститори. Разбира се, преходът трябва да бъде придружен с хармонизация на законодателството и ефективна информационна кампания, за да се минимизира риска от ценова илюзия и спекула.“
Споделя, че често му се налага да купува фитнес уреди и хранителни добавки от чужбина, но заради различните валути сделките на винаги са изгодни. Сигурен е, че след преминаване към еврото този проблeм ще бъде решен.
„Освен това по-голямата част от доставчиците, с които ние работим, работят в евро, което ще улесни до голяма степен плащанията и всичкото превалутиране. Ще спести много работа на нас и на счетоводителите“.
Не скрива, че все пак има и известни опасения.
„По скоро ще предизвика затруднение с прехвърляне на ИРП софтуери и счетоводни баланси и целия счетоводен софтуер, с който ние работим.“
За улеснение на бизнеса в сряда правителството публикува насоки за данъчно и счетоводно отчитане на фирмите преди и след въвеждане на еврото на сайта evroto.bg. До датата на влизане в еврозоната отчетната валута е лев. Всички изготвени, одобрени, приети и публикувани годишни финансови отчети с дата на годишния финансов отчет преди въвеждане на еврото се съхраняват във валутата, в която са изготвени. Всички първични и вторични счетоводни документи, регистри, справки, декларации, съдържащи счетоводна информация и отразени в счетоводството на предприятието преди датата на въвеждане на еврото, не се преизчисляват в евро. В насоките се пояснява, че „дата на годишния финансов отчет“ е последната дата, към която е съставен. (например датата на годишния финансов отчет за отчетния период, приключващ на 31.12.2023 г., е 31.12.2023 г.)
Георги Куртев е собственик на успешен бизнес. Фирмата му произвежда осветителни тела по най-високите световни стандарти. Неговата продукция може да се види на 5 континента, от Ню Йорк до Аделайда. Не скрива, че еврозоната ще реши много от сегашните му експортни проблеми и ще му даде достъп до по-евтини кредитни линии. Вече е изчислил ползите още в първите дни от преминаване към единната валута.
„Без да си мръдна пръста, ако на 1ви януари влезем в еврозоната, ще спестявам, само от превалутиране и банкови такси, между 75 000 и 80 000 лева годишно. Това – без никакво усилие от моя страна. Ние отдавна работим на европейския пазар. Продукцията на моята фирма е над 85% за износ за Великобритания, Франиця, Австрия, Бенелюкс. Това са държави, които са в еврозоната. За мен лично като бизнес ще бъде много по-лесно. А ние отдавна даваме цените в евро, а после вътрешно ги превалутираме в левове, което утежнява нашата счетоводна работа непрекъснато, тъй като едни доставки са ти в лева, други в евро. ИРП програмата ти е в две валути, което е двойно поддържане, така че като цяло всичко ще се опрости от моя гледна точка.“
И обяснява защо няма да има проблем със счетоводството си след приемане на еврото.
„Ние сме изцяло автоматизирани и сега комуникацията с НАП и всички свързани държавни агенции са изключително електронни. Нямаме никакъв проблем. От гледна точка на счетоводство, от гледна точка на вътрешните програми, на всичко, ние сме напълно готови от 4 години насам и само чакаме този момент – еврото да дойде, за да заработим. Нямам никакви притеснения за счетоводството.“
Огромна част от производствената инфраструктура във фирмата на Георги Куртев е изградена със средства от европейски фондове и програми. Според него, за да е успешен един бизнес, освен знания, умения и предприемчивост, е нужен и постоянен достъп до свеж финансов ресурс.
„Относно кредитите нямам никакво притеснение, първо защото банките и банката, с която работя, знам, че голяма част от кредитите идват от Германия. Това означава, че от самата банка ще бъде по-евтин достъпът до кредити в една много по-стабилна и предсказуема еврозона, когато влезем, така че аз съм даже съм оптимист. Лично вярвам, че ще има и намаляване на лихвения процент към кредитите. Но нещо много по-важно за бизнеса. Ние ще имаме много по-лесен достъп до финансови ресурси, когато това ни е небоходимо, особено като се има предвид и европейските проекти, които, както знаете, в момента са в начална стъпка на имплементация в България“.
Според Георги Куртев твърденията на евроскептиците, че след приемане на единната валута ще скочат цените на стоки, услуги, суровини и енергоресурси, са неоснователни.
„Влизането в еврозоната по никакъв начин няма да се отрази на цените на продуктите, които произвеждаме в момента. Чисто инфлационният процес е коренно различен от превалутирането. Ние реално сме в еврото от 1997 г., когато бяхме вързани към германската марка, която премина към еврото. Всъщност превалутирането в България вече се е случило. Това, което ние наблюдаваме с цените на хранителните стоки или някои други стоки и повишенияь не е функция от валутата, а е функция или от търсене и предлагане на продуктите, или от някакви производствени и други фактори, но в никакъв случай не е свързано с някакво превалутиране на лева в евро. Даже аз смятам, че що се отнася до продукти, внос от ЕС, ще има понижение. Там има превалутиране и закръгляне на запетайки в горната част и това просто ще изчезне.“
Иван Режев също няма намерение да повишава цените във фитнеса си. Според него, това е непазарен подход и само ще предизвика отлив на клиенти в една много конкурентна среда.
„Нашият приоритет е устойчивост на цените и доверие към нашите клиенти в дългосрочен план. В моя бизнес ще запазим цените стабилни и ще стремим към ценова прозрачност. Ако има повишение на енергийните разходи, ще търсим структурна оптимизация, включително инвестиции в енергийна ефективност. Не подкрепям практиките на т.нар. евроспекула, при която се закръглят цени нагоре.“
Мая Милева-Донева е старши мениджър управление на клиенти в търговска банка. Всеки ден отговаря на стотици запитвания от клиенти, свързани с еврото. Един въпрос обаче е рекордьор.
„Единият от най-честите въпроси е „Какво ще стане с лихвата по кредита ми, когато минем в евро“. Няма да има промяна при кредитите с фиксиран лихвен процент, а при кредитите с плаващ лихвен процент, на практика при преминаваме към еврото, лихвеният процент не може да бъде по-висок от този, който е бил преди това в лева. Самите физически лица се интересуват как когато имат пари в брой, както е при фирмите, да ги внесат в банката, кога ще могат да ги внесат, на какъв обменен курс ще могат да ги внесат. Това са процеси, които съвсем спокойно ще се случват до 6 месеца след влизането на България в еврото и ще се случват напълно безплатно на касите в банките.“
Защо лихвите няма да се променят, обяснява Никола Бакалов – главен изпълнителен директор на водеща банка у нас.
„Банките основно кредитират местен ресурс, който се набира през депозити, които имат определена цена и съответните индекси, които са свързани с цената на депозитната маса, ще продължат да съществуват както и в момента, и след влизането в еврозоната.Т.е. никаква промяна по отношение по лихвите по кредитите.“
Наталия Петрова е председател на Асоциацията на управляващите дружества. Твърди, че с приближаване до еврозоната все повече българи търсят възможности да инвестират своите спестявания. Проблемът обаче е липсата на достатъчна финансова грамотност. Споделя, че много хора не правят разлика между инфлация и дефицит, между акции и облигации. Не знаят какво е хедж фонд, нито как да работят с инвестиционни посредници.
„Има какво да се желае от финансовата грамотност не само на българина, но и на европееца като цяло, защото според последните данни на ОИСР финансовата грамотност на българина е в рамките на 58% спрямо средната за ОИСР от 63%. Финансовата грамотност би трябвало да бъде нещо, върху което да работим и в бъдеще, и това е един от приоритетите, които Европейската комисия всъщност залага в своята рамка за развитие, така че да се постигне единен съюз на спестяванията и инвестициите в Европа. Много е важно да бъде по-висока степента на информираност на българина относно въпросите, свързани с приемането на еврозоната. И по-голяма възможност на българите да инвестират и на международните пазари, без наличието на валутен риск.“
От Асоциацията на банките отчитат като слабост липсата на доверие сред хората в еврото. Поради тази причина провежда кампания, чиято цел е да разсее страховете на българите.
„Едно от нещата, които трябва да се направят и аз го споделям, може би информираността не беше достатъчна, недостатъчно добре беше обяснено на хората. И да, наистина и този процес доведе до това. Но сега наистина имаме всички ние отговорното задължение да отговорим на всички въпроси, независимо какви са те и тези страхове, които за мен са безсмислени, да бъдат настина преодолени и всеки сам за себе си да намери отговор на въпросите, които го вълнуват“, коментира Петя Димитрова – председател на Асоциацията на банките в България.
В сряда България ще научи дали конвергентните доклади ще дадат зелена светлина за присъединяване на страната ни към еврозоната.