Три месеца след трагедията в Кочани – местните казват, че нищо не се е променило. Продължават да се събират, за да искат справедливост заради близките и приятелите, които никога няма да видят повече.
„Още по пижама отидох до дискотеката, там беше хаос. Само като чух, че е жива, камък ми падна от душата. Първата ми мисъл беше, че никога повече няма да ги видя. Всички бяха с дълбоки изгаряния, не на голяма площ, около 30%, но с тежки изгаряния на горни и долни дихателни пътища, което усложнява прогнозата. Общо 64 – 34 операции и 30 превръзки с обща анестезия. Не знаех дали ще виждам, това беше най-големият страх“.
Мария е една от най-тежко пострадалите в пожара. След 47 дни лечение в „Пирогов“, 12 от които в реанимация интубирана, днес е у дома и казва, че е късметлия в живота. Лицето и ръцете ѝ обаче пазят белезите на преживения ужас.
БНТ: Кое беше най-трудно за теб?
Мария Коцева: „Цял ден да стоя с вързани очи, да не мога да гледам, не знаех дали ще прогледна. Аз виждах, но клепачите имаха проблем и се притеснявах.“
д-р Мартин Мартинов: „Мария имаше изключително дълбоко изгаряне на лицето и сериозно бяха засегнати и четирите клепача. Имаше проблем с отварянето и затварянето на очите, беше изключително притеснена дали ще има функция на клепачите и дали няма да си загуби по някакъв начин зрението. След реконструктивни операции има пълен обем движение и запази функцията си.“
Със сълзи в очите майката на Мария казва, че е преживяла най-страшното за един родител.
„Това бяха много страшни моменти. Стояхме пред реанимация и чакахме лекарят да излезе и да ни даде надежда. Мария я видях за първи път на 4 април, колко много време от 16 март до 4 април да не си видиш детето. Когато влязох в стаята, то бяха чувства – късмет, радост.
БНТ: Тя какво ти каза?
– Гушна ме, каза: „Мамо, тук съм, добре съм“.
Сега периодът на възстановяване е продължителен, с чести посещения в болницата.
Любчо Димитриев е баща на пострадалия Марио. Идва на посещение в „Пирогов“, където синът му е на поредна операция на врата. Момчето е било с 30% изгаряния.
„Много тежък период, най-тежкият период, който сме имали досега в живота. Не пожелавам на никой родител да преживее това. Това беше агония, хаос, неизвестност. В началото беше най-зле и животът му бе застрашен. Най-хубавият момент за нас беше, когато лекарите ни казаха, че вече не е на респиратор, че диша сам, това за нас беше победа. Позитивната мисъл ни водеше постоянно, че ще се оправи, лекарите се бореха за нашите деца като за свои. Чудо и божия работа. Благодарение на Бог и лекарите успяхме“, споделя Любчо.
А пред дискотеката в Кочани – мястото, преобърнало живота на десетки семейства, Весна минава със страх. Синът ѝ Павел е сред сериозно пострадалите, настанени в София. А дъщеря ѝ се оказва деветият пациент в „Пирогов“, след като лекарите виждат изгаряния по ръцете ѝ.
„Първата ми мисъл беше, че никога повече няма да ги видя, най-големият страх в живота, че никога повече няма да ги видя. Казаха от ден за ден да чакаме. Много лошо е това, да не знаеш какво ще се случи с детето ти, дали ще преживее“.
Пострадалите в Кочани преминават през дълъг период на рехабилитация, за да възстановят двигателната функция на засегнатите крайници. Йован е един от тях. Лекуван е в болница в Пловдив. Сега с физиотерапевтите в Кочани раздвижва ръцете си.
„45 дни бях в България. Имах една операция на дясната ръка и две операции на лявата ръка, с течение на времето вече става по-лесно. Имах страх първите два дни как ще изглеждам, дали ще се върна към нормалния живот и като мина лошото, вече е добре, имах късмет, защото оцелях и вече работя с ръцете си“.
За да осигурят физиотерапия за нуждаещите се, в болницата в Кочани идват лекари и от други градове. Един от тях е д-р Никола Костадинов.
„В Кочани има 50 пациенти от пожара, а в болницата в Щип имаме 7 пациенти. В момента най-голям процент от пациентите имат изгаряния на ръцете, врата и раменете, имат присаждана кожа от други части на тялото и процесът на рехабилитация се състои от масажи. Дългогодишен процес е рехабилитацията, горе-долу до 2 години, добре сме екипирани. Най-голямото предизвикателство е да ги върнем към нормален живот. Искам да благодаря на колегите от България за помощта, както и на целия български народ, който ни помогна“.
Лекарите преминават през изпитанията заедно с пациентите в най-тежките етапи от лечението:
„Тежкото беше в първата седмица. За повечето не можехме да дадем становище за изхода от лечението. Възстановяването ще бъде бавно и продължително. Това са млади хора, някои в растеж, което създава трудности. Проследяването трябва да е до 2 години, при необходимост има и коригиращи операции“, коментира проф. Мая Аргирова – началник клиника по изгаряния и пластична хирургия в „Пирогов“
Но в трагедията има и урок.
„Най-важният урок, който научихме е, че е важно да сме живи и да сме заедно“.