Еврозоната става все по-силна. За България ще има ясни икономически ползи след въвеждането на еврото, като намалени разходи за обмен на валута, финансова стабилност, по-ниски лихвени проценти, следователно по-добри възможности и за привличане на инвестиции. Това каза за предаването „Панорама“ еврокомисарят по икономиката и производителността Валдис Домбровскис.
Бойко Василев, БНТ: Подготвена ли беше България да се присъедини към еврото? Или решението беше чисто политическо?
Валдис Домбровскис: Вижте, подготвителната работа продължава от много години. Да напомним, България първо се присъедини към Валутния механизъм ERM II през 2020 г. Това беше предварителен ангажимент, после имаше още. Всичко това гарантира, че България е наистина подготвена. И тя е подготвена макроикономически. Отговаря на всички критерии за конвергенция. Сега фокусът е върху практическата готовност. Как точно ще се осъществи преминаването към еврото. Как ще бъде организирано двойното показване и наблюдението на цените, всичко това. Това е целта на моето посещение. Не само да го обсъдя с българските власти, но също и с Асоциацията на банките. Работата върви.
– Кой печели повече – България или еврозоната, която има нужда от силна подкрепа в тези бурни дни?
– Новината е положителна, както за България, така и за еврозоната и ЕС. За България има ясни икономически ползи – намалени разходи за обмен на валута, финансова стабилност, по-ниски лихвени проценти, следователно по-добри възможности и за привличане на инвестиции. България с фиксирания си валутен курс вече прилага паричната политика на Европейската централна банка, само че без ползите от еврото. Е, сега имате и ползите. За еврозоната всичко това показва, че еврото е привлекателна валута, а еврозоната става все по-силна.
– Разбирате ли притесненията на българите? Цените и днес растат, а някои стоки вече струват повече от други страни.
– Това е едно от опасенията – как въвеждането на еврото ще се отрази на цените. От Европейската комисия следим процеса много внимателно, както и в страните, които наскоро въведоха еврото. Очаква се, че еднократният ефект от въвеждането ще бъде някъде от 0.1 до 0.3%. В средносрочен план това ще се компенсира от спестяване от по-ниски разходи за обмен на валута и по-ниски лихвени проценти. Очевидно, ще следим това. Затова е необходим преходният период, в който цените ще бъдат показвани и в евро, и в лева. За да могат хората да свикнат. Затова и цените ще бъдат наблюдавани. Работи се и с бизнеса по кампании за плавно въвеждане на еврото, за да не може то да бъде използвано като оправдание за повишаване на цените.
– Защо беше толкова лошо да се подложи датата на еврото на референдум? Това не е забранено. Толкова лошо ли е да се питат хората?
– От 2004 г. 13 държави вече са се присъединили към ЕС, а осем от тях – и към еврозоната. България би била деветата. В нито една нямаше референдум. Аргументът беше сходен за всички: тези страни имат договори за присъединяване към ЕС, и те са били гласувани на референдуми. А въвеждането на еврото е предвидено като задължение по договора за присъединяване към ЕС.
– Кое беше най-трудното, когато вашата родна Латвия се присъедини към еврото? Защото Латвия имаше отскоро своя собствена валута. Тя не се ли гордееше с това?
– В Латвия контекстът бе различен. Първо казахме, че въвеждането на еврото е вид политическа котва във финансовата криза. Второ, когато приближихме, имаше криза в еврозоната. Така че за нас това бе процес с много предизвикателства. Също така бе трудно чрез публичната комуникация да се разяснят ползите. Днес ще кажа, че решението за еврото ни се отплати напълно. Повече от 80% от го хората подкрепят еврото. Видяхме, че то бе като котва на стабилност за COVID-19, руската инвазия в Украйна, енергийната криза. И когато Русия открито говори за агресия срещу други европейски страни.
– Някои привърженици на еврото го описват като билет за рая. Как можем да премерим реалната полза на еврото, когато някой казва: „Ами, то ще реши всичките ни проблеми“?
– Ами, всеки е посещавал държави от еврозоната. Оставям на всеки да прецени дали е рай или не. Затова наблягаме на практическите ползи: по-ниски разходи за конвертиране на валута, стабилизиране и потенциално понижаване на лихвените проценти, по-голяма привлекателност за привличане на чуждестранни инвестиции, прозрачност на цените. Всички тези неща са осезаеми. Видяхме ги и другаде в еврозоната. Но членството не освобождава страните от отговорността за разумна фискална и макроикономическа политика. България традиционно го прави. Тя има второто най-ниско съотношение на дълг към БВП в ЕС. Важно е да продължим така.
– Как възприемате европейската икономика, за която Вие отчасти отговаряте? Европейският път винаги е бил мек, компромисен, деликатен. Може ли нежното цвете Европа да оцелее в бурята, където се борят диви зверове? Където тя е предизвикана от Русия, Китай и дори САЩ?
– Първо, ако говорим за икономиката, ЕС доказа устойчивост през всички тези геополитически турбуленции. Очакваме европейската икономика да нарасне с 1,1% тази година, с 1,6% следващата. Но сте прав, че в тези бурни времена Европа също трябва да се превърне в твърда сила. Това означава да инвестираме много повече в нашата отбрана и сигурност. Затова работим върху значителното увеличаване на инвестициите и разходите ни за отбрана. Тази седмица предоставихме на редица държави-членки, включително България, допълнителна гъвкавост съгласно европейските фискални правила за увеличаване на отбранителните разходи. Трябва да работим, за да имаме възпиращ ефект срещу агресивните намерения на Русия и да се покажем силни в този бурен свят.
– Тази деликатност на Европа проблем ли е или шанс?
– Както споменах, трябва ни твърда сила. Но като казвате „деликатност“, то в същото време ние сме ангажирани с международния ред, основан на правила. И ще направим всичко, за да го поддържаме. В бурния свят, ако говорим за инвестиции и ако искате стабилност, предвидимост и върховенство на закона, мястото е Европа.