Липсата на достатъчно финансова грамотност и познания е сред основните причини българите да се страхуват от въвеждане на еврото у нас. Около тази теза се обединиха членовете на икономическия и социален съвет, които проведоха дискусия на същата тема. Според образователния министър Красимир Вълчев днешните младежи въпреки че се справят добре с езиците са зле с математиката. При работещите ситуацията е подобна смятат от синдикатите. Предоставянето на повече информация може да реши проблема обясни премиерът Росен Желязков, който каза, че темата дали да бъде прието еврото у нас отдавна е приключила и решението е еднопосочно.
Според последният актуален доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, България има около средното ниво на финансова грамотност. Според премиера Росен Желязков това е и сред основните причини за страха от еврото.
Росен Желязков, министър-председател: „Няма смисъл тогава, когато нацията трябва да бъде уверена, че въвеждането на еврото е само от полза за конкуренцията на нашата икономика, ние да вкарваме дебат, който манипулира хората, ражда в тях страхове, всява в тях страхове и управлява тези страхове в хората.“
Междуинституционалните по думите на премиера схватки са причината хората да се делят на подкрепящи и противници на еврото. В предаването „Бизнес.БГ“ експерти коментираха, че е необходима още по-добра информираност на населението.
Мая Милева-Донева, старши мениджър в кредитна институция: „Като цяло вярвам, че скептицизмът на населението е породен по-скоро от незнание, от липса на информация, когато такава е налична, хората приемат доста по-спокойно всяка една от промените.“
Три неща измерват от ОИСР в своя доклад за финансовата грамотност – знанията, поведението и нагласите.
Наталия Петрова, председател на Българската асоциация на управляващите дружества: „Финансовата грамотност на българина е на средно до по-ниско ниво спрямо европейците.“
Според образователния министър страната ни е насочила през последните години образованието в грешка посока към повече хуманитарни профили.
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: „То въпросът е може ли да има финансова грамотност без добри математически умения. Може ли един човек да бъде добре финансово ако не може да смята. Ще научи какво са договори и банки, но големият проблем е математиката. Проблемът не е само на образователната система, а на обществено-икономическото развитие.“
Първият проблем с който се сблъскват учениците след като завършат са трудовите отношения.
Пламен Димитров, зам.-председател на ИСС и президент на КНСБ: „Със сигурност финансовата грамотност е ключа към по-доброто благосъстояние на много от българските работници. Сегашната картина, която ние наблюдаваме – образователната система не може да даде необходимите знания към настоящия момент.“
Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет към НС: „За съжаление част от младите хора, независимо от това, че в момента акцентът ни трябва да бъде началното и средно образование трябва да намерим как те да управляват личните си финанси.“
Според бизнеса една от причините за лошата грамотност е липсата на координация между институциите и работа на парче.
Мария Минчева, зам.-председател на БСК: „Как стигнахме до тук, че ние не можем да водим нормален човешки разговор по важни за цялото общество теми. Стигнахме до такава степен на разделение на тезите, че разговор изобщо е невъзможен.“
В момента България изпълнява план за действие за повишаване на финансовата грамотност като резултатите от него се очакват в бъдеще.
снимки: Десислава Кулелиева (БНТ), БТА