Още данъци ще бъдат вдигани в следващите години заради заложените параметри в проектобюджет 2026. Такава прогноза направиха експерти на финансовия форум на Инвестор. А до дни Фискалният съвет, откъдето вече изказаха сериозни критики, ще изпрати и до Брюксел становището си за проектобюджета, като за първи път управляващите ще трябва да се съобразят с анализа им.
За първи път българското правителство ще трябва да вземе предвид критиките на Фискалния съвет, който в момента изготвя анализа си. Това е принципът, който следват страните в еврозоната, който вече ще важи и за България.
„Правителството ще бъде задължено или да направи корекция спрямо нашите препоръки или да обясни подробно защо не приема тези препоръки и не е съгласно“, каза Любомир Дацов, член на Фискалния съвет.
„Най-малкото препоръки за промяна на политиката, защото в момента това е основният проблем. Ситуацията е доста особена, има неясноти всъщност каква ще е рамката, има неясноти за детайлите, но така или иначе аз лично не очаквам нещо да бъде променено. Цялата тази рамка, която се очертава за следващите няколко години, тя предизвиква повече въпросителни, защото цялата й логика, ако изобщо има логика зад това, което се предлага, е насочено в една доста различна посока от това, което трябва да бъде – ако погледнем накъде трябва да са насочени инвестициите, от това, че прегрява леко икономиката, вследsтвие на това, че инфлацията е по-голяма и трябва да има антинфлационна политика“, допълни Дацов.
А според експертите проблемите с разходната част минават през вдигане на данъците.
„В дългосрочен план в следващите 4 години, ако се запази тази тенденция и не бъде овладян този процес, а в момента няма политики на масата, които да бъдат обсъждани в тази посока, това няма да е първото вдигане на данъците, което е в момента, за съжаление. Ако се случи дори една малка криза – какво се случва с нашия бюджет, ние нямаме никаква гъвкавост“, заяви Любомир Дацов.
„Втора поредна година на значително увеличение на разходната страна на бюджета, което трудно може да бъде покрито с приходната страна. Това отваря структурно голям бюджетен дефицит, който ще притисне правителствата, може би не това, сега към този момент, но в следващите години, за чувствително повишаване на данъчната тежест. Ние виждаме значително увеличение на публичния дълг, което е резултат от амбицията за харчене. При икономика, растяща номинално с 6.4% догодина, ръстът на разходите е близо 15%“, коментира Лъчезар Богданов, гл. икономист в ИПИ.
„От гледна точка на бизнеса този бюджет не е добър, това е бюджет, който насочва към вътрешно потребление, към инфлационно потребление и раздаване на пари, които ще бъдат събрани с дълг, емитиране на нов дълг, а не като работа на икономиката“, каза Камен Колчев, финансист.
Положителен знак за инвеститорите обаче остава основно присъединяването ни към еврозоната.
„Това означава, че ще имат достъп до капиталовите пазари не само в България, но и чужбина. Това премахва валутния риск, който въпреки че хората в България смятат, че не съществува, от страна на западните инвеститори това е възможен риск“, коментира Величка Христова, банкер.
„Лошото е, че никой не излезе да каже на хората: няма нищо страшно, сменяли сте левовете, махали сте три нули, и това ще мине. Разбира се, винаги ще се намери някой, който да лови риба в мътното, но и за това е държавата, да вземе мерки“, заяви Камен Колчев, финансист.
Експертите призоваха и да не се отпуска прекалено фискалната дисциплина, за да не ни сполети румънският сценарий.