Празнуваме делото на Светите братя, но азбуката, на която пишем не е тяхната глаголица. Знаем всичко за нея, но авторите на кирилицата и причините, които я налагат тънат в неизвестност. И дори наложените през годините хипотези, минали през тълкуванията на съвременната наука и разбирания днес не издържат проверка.
проф. Андрей Бояджиев – славянска филология, СУ „Св. Климент Охридски“: „Това е странното! Значи ние не знаем кой я е създал, ние не знаем точното време на създаването, ние не знаем къде точно е създадена“.
Глаголицата не е просто азбука. В графиката й са вписани много свещени символи и е замислена като силен аргумент в спора с триезичната догма, заради правото да се преведе божието слово на славянски език и да се пишат славянски богослужебни книги. Като новопокръстена, България има огромна нужда от тази книжнина. Но съвсем не е безписмена. И когато идват учениците на Светите Кирил и Методий, става, така че глаголицата трябва да съжителства с други букви. И така се появява кирилицата. Но все още никой не може да каже кой е автора.
д-р Димитър Пеев – преподавател история на българския език в Йенски университет: „В науката принципно се смята и по-скоро това е една теория, която се беше утвърдила през 80-те години, че Кирилицата е дело на св. Климент Охридски. Реално преки свидетелства за това нямаме“.
Приписваното авторство на Климент Охридски върху кирилицата идва от кратко сведение в едно негово житие, в което се споменава, че той е измислил други форми на буквите. Но това е житие писано четири века по-късно.
Проф. Димо Чешмеджиев – историк, Кирило-методиевски научен център, БАН: „Климент Охридски има житие от края на 11-ти век. Началото на 12-ти, което е писано, то е гръцко, на Теофилакт Охридски, но то е писано на база на български извор, който обаче е изчезнал“.
БНТ: И там няма и дума за смяна.
Проф. Димо Чешмеджиев:„Там нищо не се казва по този въпрос. Казва го Димитри Хоматиан, който е Охридски архиепископ в края на 12-ти, началото на 13-ти век. И затова 13-ти век вече е късно“.
Проф. Андрей Бояджиев: „Има два източника, но тези два източника не са сигурни. Значи единият източник е краткото житие на Климент и там пише че с други, по-ясни букви на мъдрия Кирил е писал. Да де, но този пасаж кореспондира с един друг от пространното житие където казват, че с прости и ясни слова учил и това създава едно объркване“.
БНТ: Ако беше факт, нямаше как по-ранните жития да не го отбележат?
Проф. Димо Чешмеджиев: „Еми сигурно, да. Сигурно, ще има по- ранните жития да го отбележат по някакъв начин“.
Проф. Андрей Бояджиев: „Това, което е много интересно за кирилицата, че няма преход между глаголица и кирилица. Тя се появява внезапно. И се появява някъде, знаем от надписите в края на 9 и началото на 10 век“.
Именно тази рязка поява на кирилицата дава основание на учените да мислят за единичен творчески акт на един автор.
Д-р Димитър Пеев: Т“ова е със сигурност създадена азбука. Тя не е например заемка на гръцката, въпреки че има страшно много съответствия. Реално всички букви, които са едни и си остават същите, каквито са в гръцката азбука. И идеята е, че трябва все пак някой да го е направил, защото иначе трябваше да се вземат механично глаголическите букви, а те не се взимат механично. И то няма голям избор – Климент Охридски, Константин Преславски и общо взето това са хората, които знаем“.
Но въпреки сведението в късното му житие, Свети Климент Охридски е ръковопожен за епископ в югозападните земи на тогавашна България – днешна Северна Македония и южна Албания, от където има повече глаголически надписи. Което пък също има своето обяснение.
Проф. Димо Чешмеджиев: „Константин Багренородни … византийски император по времето на Симеон… съобщава, че някъде в края на IX век …идват маджарите в Средна Европа унищожават Панония и Великоморавското княжество. И тогава има масово преселение на славянско население. Изрично пише в България, че идва голяма маса такова славянско население. Което славянско население вероятно е било населено в тези райони … Значи днешна Македония и южна Албания… Значи, когато този район е славянизиран, вероятно там литургията там е само на славянски, тъй като това население идва от Моравия и то е свикнало да служи на славянски всъщност“.
Географско разделение на използването на глаголицата в югозапада и на кирилицата в североизтока също е твърде условно и не особено убедително.
Проф. Димо Чешмеджиев:„Тъй като нямаме запазени паметници от тази епоха. Всичките паметници от златния век на българската книжнина имаме в късни руски преписи 11-12 век. Няма нито един автентичен“.
Проф. Андрей Бояджиев:„Ние всъщност почти нямаме старобългарски ръкописи. Имаме едни рилски и глаголически листове, които се пазят в Рилския манастир и едно енинско евангелие, което се пази в нашата Националната библиотека“.
И ако следите на автора или авторите са се изгубили, тогава е добре да се изчистят мотивите за появата на кирилицата. Те като че ли изглеждат малко по-ясни. Особено ако се гледа през призмата на прагматизма.
Д-р Димитър Пеев: „Практическите подбуди, които налагат кирилица, вместо глаголица, всъщност е, че към момента на идването на кирило-методиевските ученици, България вече от 30 години е християнска държава. И съответно, като християнска държава, тя има християнски структури. Т.е. имаме църковна структура в абсолютно всяко село. Това е една огромна територия – дайте си сметка това е територията на почти цяла днешна Румъния. Това е територията на половин бивша Югославия до Белград. И на юг вече в зависимост от това коя година ще вземем за изходна точка, зоната може да стигне и до Солун. И от тази гледна точка всички тези свещеници, които всъщност са знаели добре гръцки, които са служили литургия на гръцки и т.н, да ги приучват на глаголица, е било непрактично. И според мен е просто взето едно решение, с което да се вземе за основа гръцката азбука, съответно в същия естетически код да се модифицират специфичните славянски букви, като основа естествено стоят глаголическите букви отзад и да се създаде една нова азбука.
Тази хипотеза, обаче, предполага налагането на Кирилицата с някакъв държавен акт. И решение на Преславския събор през 893-та година изглежда близко и логично. Но ако кирилицата е наложена, означава че глаголицата трябва да отпадне рязко от употреба. Което определено не става.
Проф. Андрей Бояджиев:„Ами за преславския събор от 893-та година се казва, че е станало т.нар. приложение книг. Приложение книг – означава – превеждане на книги“.
Проф. Димо Чешмеджиев: „На времето Златарски беше това го събрал с едно сведение от една късна руска летопис, за т. нар. преложение книг, смяна на книгите. И по-старите автори, особено през XIX век, смятат, че тогава са се сменили двете азбуки, почнали да пишат на кирилица, вече не на глаголица. Това също сега не се приема, тъй като, пак повтарям много дълго време, сега това се пишат такива ръкописи“.
Проф. Андрей Бояджиев: „Глаголица се открива, както в старобългарския период, така и чак до 14-ти век имаме надписи с глаголица, имаме свидетелства, че се е чело на глаголица. Имаме следи в кирилските книги, които са написани частично от глаголица“.
БНТ: Какво тогава пък означава тази смяна на книгите?
Проф. Димо Чешмеджиев: „По-скоро да се смени литургичния език. Може би това да се допусне малко по-вероятно.
Проф. Андрей Бояджиев: „Това което можем да предположим е, че тогава е завършен един процес. Или са били предначертани някакви указания църковни, какви текстове, по какъв начин да бъдат преведени по-нататък“.
Проф. Димо Чешмеджиев: „Тъй като учениците на Кирил Методи идват в 886 г. И трябвало известно време първо да направят преводи достатъчно и да направят преписи на тези три основни богослужебни книги. Това е кратко евангелие, кратък апостол, кратък псалтир и да обучат клир. Това специално се подчертава, значи свещеници на славянски да служат.
И ако славяните в югоизточна България са си дошли с богослужение на славянски, въвеждането ме в останалите части на България е станало с повечко усилия.
Проф. Андрей Бояджиев:„Сега, има една теория, според която си представете си – това са две форми на образованост. Значи човек започва с кирилица, след това преминава на глаголица, това е също една възможна хипотеза. Щото нито чрез функцията може да се обясни, нито чрез мястото може да се обясни. Единствено по някакъв такъв начин може евентуално да се обяснят двете форми. Но че са ползвали и познавали се глаголицата в българските земи чак до 14-ти век със сигурност – значи познавали са глаголицата.
Проф. Димо Чешмеджиев: „Глаголицата – сега някои казват че тя е била по-трудна, другата по-лесна, ако си от първи клас почнеш да учиш на глаголица ще ти е по-лесна, нали? Но за двуезичните лично аз допускам, че може би това е повлияло, тъй като пишели и на гръцки и на български, по-удобно им е било на някаква азбучна система, която е по-близка до гръцката“.
Проф. Андрей Бояджиев: „Двойната употреба, по едно и също време. Това е големият въпрос. Защо? Защото в старите текстове, старите източници никъде не се споменава, не се назовава кирилицата или глаголицата, навсякъде пише за славянско писмо, славянски букви, славянски книги. Единственото обяснение, което може да се даде е, че тези хора, които са били вече грамотни, те са свикнали с гръцкото писмо и разбира се, по-лесно са преминавали от едната система на другата“.
Проф. Димо Чешмеджиев: „Имайте предвид, че Латинската, т.нар. латиница е много близка до гръцката и до някои по-стари, до които те възхождат. Така че, общо взето Европа в един момент започва да пише на близка графична система. Различни азбуки с различни фонетични стойности на някои букви, обаче графично са едни и същи в цяла Европа. Не знам дали се давате сметка“.
Проф. Андрей Бояджиев: „Вероятно е имало някакви кръгове, които просто са се придържали към гръцкото писмо. И тези кръгове са въвели тази азбука. В кирилицата има букви очевидно направени по образеца на глаголицата. Например буквата за Ж е една такава буква, буквите за наричаните носови гласни … буквите за Ш и Щ по същия начина“.
Проф. Димо Чешмеджиев:„Влиянието културното е такова – нещо се налага, което … Сега отидете в Сърбия да видите как се пишат надписи на две азбуки, да речем, без разлика, даже може да видите и смесени някакви“.
Кирилицата носи много от глаголицата, през вековете се е развивала заедно с нашия език. И тя се превръща в наследник но и пазител на българската култура и носител на славянското наследство на Светите братя. И дори някой ден да разберем, кои са авторите на кирилицата, пак ще празнуваме делото на Светите Кирил и Методий, заради което сме останали българи.
