Паметта за това място отдавна се е изгубила. Местните дори не знаят името на тези древни скални манастири. А те са огромни. Пещерите около Яйлата са над 100.
В една от многото пещери на Яйлата стои този надпис. Изглежда руноподобен, което означава, че може би разказва история от IX век, времето на покръстването на българите. И не само. Някои от находките тук препращат дори към праисторията. И затова е изумително, че едва сега започва сериозно научно изследване на скалните манастири на Яйлата.
Започват от тук. От Клисе канара. Както е описано от Шкорпил. В подножието ѝ, пещера номер 43 се нуждае от спешна намеса, заради разрушителен иманярски изкоп. В сравнение с другите, тя е най-голяма, представителна.
Боян Тотев – ръководител на археологическото проучване: „Не сме изяснили функционално какво представлява тази пещера, но се вижда – първо, че е много по-дълбока от останалите, освен това бордовете са оформени по един много по-различен начин. Възможно е да е кръстовиден.“
Културният пласт не е дебел, но въпреки това е опазил някои интересни находки. Особено една, от пещерните времена, която е истинско чудо, че още е тук. Камъкът е изпилен в различни по големина равнини и археологът го разпознава без съмнение.
Боян Тотев: „Това е праисторическа чукалка, много са характерни. Нали изненадващо е донякъде, че се намираме в пещера, пещерата е обитавана за последно най-вероятно през XIV и XV век, поне керамиката ни е от тогава. И не би трябвало такива артефакти да бъдат съхранени, защото обикновено всеки следващ обитател чисти пещерите, слага свои неща в тях. А това, което е старото, го изхвърля отпред а ние това го намерихме вътре в пещерата е необичайно.“
Затова е важно да се разбере какво е било това помещение. Не е обикновена монашеска килия, със сигурност. За момента се откриват парчета керамика от големи питоси или гърнета за съхранение на вода или храна от ранновизантийско време. Археологът се надява да открие други насочващи находки.
Боян Тотев: „Имало нещо оформено като пестина или като баптистерий, макар че за манастирите не би трябвало да има баптистерий или като някакво аязмо да е оформено, защото е много дълбока пещерата и е много влажна.“
Каквото и да е, последното е обитавано от монаси исихасти в 14 – 15 век, трудно кризисно време, което засилва отшелничеството. И иманярите със сигурност са копали напразно.
Боян Тотев: „Тия хора са презирали богатството, нали, бягали са, дали далеч от светския живот – не са носели нищо съвсем със себе си, най-малко пък да укриват такива неща. Но за съжаление, тия, които търсят тия неща, не ги знаят, не ги разбират и често пъти просто правят бели без всякакъв смисъл.“
Номер 41 и 42 се оказва, че отдавна са опразнени от изследователи през миналия век, които обаче не са оставили никаква документация. Загубена или унищожена при пожар в читалището на Каварна. Но макар и празни, пак дават някои сведения за живота на монасите.
Боян Тотев: „Стъпала, това е рядкост за този тип килии. Мисля, че от всички сто и една има само на четири или пет стъпала. А това нещо е за съжаление ново, с кирки разбивана стената, не знам по каква причина. Тия, които са я разбивали, най-вероятно и те не знаят.“
Боян Тотев: „Ето точно пред прага има един жлеб за врата, дървена врата, а тук, този улей също е имал функционално предназначение. Залоствал е вратата от тази позиция. Тук, в тия манастири изобщо има много паянтови дървени постройки, които за съжаление няма как да знаем какви са били… Ето това е характерно. Дупка от голям кол, който е ограничавал, в който е била сложена паянтова стена, която ограничавал този навес, а тук, на тази козирка най-вероятно се е намирал покривът. И друго нещо, което ни кара да мислим, че е имало такива навеси – това са тези ниши, нали в стената, които по принцип мястото им не е тук. Мястото им е на закрито, което значи, че най-вероятно тук е имало паянтова конструкция и това е било просто стената.“
Наоколо е разпиляна ранновизантийска керамика, най-вече от питоси, които вероятно са били вкопани в навесите към пещерите. В Средновековието, впрочем, от дървените пристройки е било трудно да се види голата скала. 41, 42 и 43 са част от огромен манастирски комплекс, за който обаче няма и дума написана.
Пенко Георгиев – директор на Исторически музей, Каварна: „А за науката също така нямаме информация, на която да стъпим, както споменах, възстановяваме откъслечни късчета информация от стари документи, от стари описания, от описания на пътешественици, всичко това го събираме в момента, като наш научен архив, на който да стъпим и да правим своите хипотези. И я преоткриваме едва ли не с колегата Тотев, тъй като всичко беше обрасло с дървета, всичко беше така загубено, като маршрути и една от основните идеи е това да го възстановим, като туристически маршрут.“
Туристическа табелка насочва към скалната църква, но тя определено е в грешната посока. Истинската скална църква е на върха на канарата и е логично да бъде най-нависоко.
Боян Тотев: „Разпознаваме първо по ориентацията, която е характерна за християнските храмове – изток-запад с вход от запад, също така, ето тук олтарът е оформен като олтар, също са тази черта тук. Тя не е случайна, това тук е имало като дървена преграда, олтарът е ограничен, имало е две помещения съседни, помощни, което си го има и при съвременните храмове. Тогава е било особено характерно. Отделно нишите, които част от тях виждаме, те също са така доста по-големи от тия, които са в килиите и са били явно за други неща. Има си място за олтарна маса, да, има си място за олтарна маса, което би могло да бъде ето тук … има едно очертаване, където биха могли да бъдат колонките и там също.“
Църквата най-вероятно е оформена 4-5 век, ако се съди по разхвърляната наоколо ранновизантийска покривна керамика. Формата на някои от кръстовете също издава времето, надписите биха дали повече насоки. Но те все още чакат изследователите си. Възможно е скалната църква да има и по-древно култово наследство. Някои от пещерите пред нея недвусмислено говорят за тракийски гробници.
Боян Тотев: „Каменен саркофаг или като каменно корито. Дори е възможно тук да е бил … виждат се следи от капака. В последствие хората, които преизползват мястото, което първоначално най-вероятно е била скална гробница, нали го разбиват. Това нещо, за да могат спокойно да го направят като легло и така да постелят. Тук не го знаем, трябва да го разкопаем, но като предположение е най-вероятното. Защото имаме на други места пещери, където тези ложета, са запазени напълно. И явно става въпрос за гробни камери.“
В скалния масив над пещерните килии или гробници стои указаната от туристическата табела скална църква. Патронът ѝ днес е Св. Св. Константин и Елена. Но археологът има основания да се съмнява, че това е средновековната църква.
Боян Тотев: „Защото входът е от изток, а олтарът да бъде на запад и да няма място за олтарна маса, тука, из тоя район, изобщо не е така в християнската догма да се строят такива храмове, но, че мястото е било припознато свещено за християните и че нали те определено са го почитали, това е така, без съмнение, за това свидетелстват многобройните кръстове и други надписи.“
Надписите и кръстовете наистина са стари и дълбоки, което означава че са били много подчертавани. Или мястото е посещавано столетия. Поне от 9 век, ако се съди по руноподобните знаци. И ако не е църква, тогава какво е?
Боян Тотев: „Ами първото, което може да се сетим, за да бъдат три килии…
Три големи килии на три важни особи. Да, би могло да е точно така наистина, да. Може да е дори едно жилищно помещение, което да е на някой по-важен човек в този манастир.“
Манастир, голям или множество манастири… Килиите на монасите се виждат по целия скален скат над морето от Камен бряг до Тюленово. Където пък учените се сблъскват с крайно необичайни съоръжения. Като дълбокият 10-метров кладенец до нивото на водата, или кръглите легла на някакви цистерни.
Килиите са били свързани с тераси и стълби, повечето отдавна са рухнали в морето. Мекият сармански варовик трудно устоява на суровото време и не е съхранил скалните очертания на миналите структури. Но знаците от древните са много, за някои свидетелства и Херодот. Той не споменава името или мястото. Но дава толкова точно описание на ритуалите им за общуване с тракийското божество Залмоксис, които пасват на скалното светилище на 100%.
Пенко Георгиев – директор на Исторически музей, Каварна: „Некропол е точно, където се намираме и е развит на изток и на запад от светилището, както и пред светилището. Това са изкопани шахтови гробници в скалата, които са от по-късно време в сравнение със светилище, тъй като светилище го свързваме с предримската епоха, с култа към Залмоксис. За него имаме информация от херодот, който споменава, че гетите почитат бог, някои го наричат Антроподемон, тоест човек божество, който още не е получил съвсем божествените си прерогативи. И гетите са го почитали, като за него имаме три неща, които знаем – едното е култът как се изпращат пратеници към него, тоест от такъв тип светилище, което е развито с тези три стъпала като стълба към бога са заставали на площадката, която е горе и са хвърляли пратеника върху четири или пет набучени копия в да кажем в площадката, която се намираме. И ако умре, веднага пратеникът, те му казват, приживе му казват въпросите към Бога, ако веднага умре пратеникът, тоест посланието е получено, но ако не умре веднага, значи той не е бил добър, не е добил добър пратеник и се повтаря ритуала на ново.“
Учените има да разчетат още значението и смисъла на каменните корабни котви под светилището, които определено са символни. Прилежащите им скални пещери, които за били крайно важни за древните. Но това вълнуващо пътуване в миналото едва започна.