За екзотичните прищявки на богатите или за домашните им любимци, пуснати на свобода… Историята с шуменския леопард започна комично и до този момент, особено на специалистите, все още не им се вярва, че не е измислица. Вижда се в любителско видео, някъде в далечината, за която се твърди че е шуменското плато, а после от нея – ни звук ни стон. Една следа, после още едно видео…
Александър Дуцов, експерт по биоразнобразие в WWF България: Реални доказателства че то е в този район в момента все още няма.
Първо се изгубихме в имената. Голямата черна котка е черен леопард, но не е грешно да се каже и че е черна пантера. Самият род на повечето големи котки всъщност се нарича „пантера“ (Panthera), специално леопардът е „Пантера пардус“ (Panthera pardus). Голямото черно коте успя да обедини обществото и да разкрие творческия му потенциал. И заваляха мемета, стихотворения, клипове, кючеци, реге и рап песни.
На институциите обаче не им е забавно. В голямото търсене се включиха полиция, ловни стопанства, експерти от Министерството на околната среда и водите, директора на Национален парк „Централен Балкан“, направиха се КПП-та, районът беше отцепен. Въпреки мобилизацията, издирването и до този момент е без успех, и едва наскоро се сетиха да го търсят преди собственика му.
Стоян Лазаров – зоолог, Национален природонаучен музей: Аз смятам, че животното е избягало скоро и е от района на Шумен, всички други версии са да се отклони общественото мнение и да не се търси човек, който го е изпуснал, аз не знам кой е този човек , но знам че е бизнесмен от района на Шумен.
Когато и да е избягала пантерата, изглежда, се чувства у дома си. Шуменското плато ѝ предлага чудесни условия, за да не иска да се върне обратно в затвора си.
Д-р Анатолий Замфиров, ветеринарен лекар: Понеже изглежда, че това е животно дошло от далече, от Африка, нетипично за региона, но всички, които смятат така, нека да проверят ареала на разпространение на леопарда и ще установят, че на отсрещния бряг на Черно море, точно на нашите географски ширини, леопардът е разпространен и защитен и в момента. Аз като гражданин се радвам, че това животно съществува, че е живо и че е сред нас!
Александър Дуцов, експерт по биоразнообразие в WWF България: Все пак леопардът се среща от Африка до Амурския край, тоест, в доста по-студен климат от нашия и не би било проблем да се адаптира към нашия край и нашите условия.
Явор Гечев, активист за правата на животните: Още повече, че е свикнало с човешко присъствие и не приема човека като жертва или като конкурент.
Д-р Анатолий Замфиров, ветеринарен лекар: Така че степента на опасност на този леопард е от нулева до минимална. Хипотетична ако някой изпусне още една в района, най -вероятно ще се намерят и това би било чудесно. На тези ширини леопардът живее и е живял, изтребен е заедно с лъва.
Александър Дуцов, експерт по биоразнообразие в WWF България: Аз имам приятели, които искат да възстановят и балканския лъв, той все пак е наш символ, слагаме го навсякъде. Някъде до към 12-14 век в България са се срещали лъвове, така че какво са тук 11 века по-късно да го възстановим, но съм сигурен че хората още не са готови за такова съжителство.
Явор Гечев, активист за правата на животните: Идеята някой на собствена глава да ги пуска в дивата природа, просто защото много му харесва в България – около Мадарския конник да се появи голяма котка, е престъпно и именно затова законодателството го е забранило. Така че пускането им в дивата природа би нарушило екосистемата, особено ако говорим за големи бройки.
В България обаче успешно съжителстваме с други опасни хищници.
Д-р Анатолий Замфиров, ветеринарен лекар: На територията на страната има 1000 мечки, които тежат около 250 килограма, и отглеждат 300 мечета годишно и това създава предпоставки за конфликт с хората. Живеят и 1000 вълка и те също са опасни, но ние живеем спокойно заедно с тези хищни видове.
Стоян Лазаров – зоолог, Национален природонаучен музей: Да, но мечката е в собствената си среда и тя избягва , както и вълка, той бяга на 2 километра от човека, докато това животно е живяло с хора и неговите инстинкти са притъпени.
Преди 2008 година у нас отглеждането на големи котки и други екзотични животни е било позволено. Емблематичен е случаят с баба Недялка отглеждала лъвчето Симба. Частния зоопарк на братята Пламен и Йордан Стоянови, известни като Дамбовците също е пословичен. В задния си двор те отглеждали три сибирски тигъра и един ягуар.
Д-р Анатолий Замфиров, ветеринарен лекар: Даже имаше и тук, в Литова къща, в Мелник, един човек, който имаше лъв и си го гледа 3-4 години. Накрая държавата му го взе и го изпратиха в общински зоопарк при потресаващи условия, в сравнение в тези, които си беше при собственика.
Стоян Лазаров – зоолог, Национален природонаучен музей: Така бяха взети от много бизнесмени лъвове, леопарди и дори тигри от цирка. Аз съм ги снимал и съм ги предлагал за филмови продукции, те също бяха подарени на Варненския или други зоопаркове.
Но забраните за отглеждане на екзотични животни изглежда не спират особено желанието на някои да блеснат с екзотични домашни любимци. И – мине се, не мине, някъде се изправят на нокти от поредната новина за изтървано животно:
Александър Дуцов, експерт по биоразнообразие в WWF България: Имаше и слухове за лъвчета, подарявани на директори на митниците преди време, които после изчезнаха. Наскоро една дама си издирваше сервала в едно странджанско село.
Явор Гечев, активист за правата на животните: Друг случай имаше наскоро в „Люлин“, където беше избягал питон и имаше издирвателна акция. Хората в няколко блока се бяха доста се напрегнали. Имаше и смок онзи ден във Варна, заловен вид смок, нехарактерен за страната ни. Самият факт, че такива животни безпрепятствено се взимат за домашни любимци и след това съдбата им става изключително неясна и те често са пускани или бягат, говори, че има нужда от законодателни промени. Особено сега, след като сме в Шенген, транспортът на такива животни става изключително лесен в ЕС.
Но изтърваването на домашни любимци, които не са типични за даден район или дори континент, може да е доста опасно – не само за хората. Най-вече за крехкото равновесие в самата екосистема. Емблематична е историята с така наречените „кокаинови“ хипопотами на Пабло Ескобар. В имението си „Хасиенда Наполес“ в Пуерто Триунфо, Ескобар има частен зоопарк.
Александър Дуцов, експерт по биоразнообразие в WWF България: Човекът е бил голям фен на хипопотамите и си ги е вкарал съответно , с неговите власт и възможности не е имало кой да го спре.
След като Ескобар е убит през 1993 г., хипопотамите успяват да избягат от имението.
Явор Гечев, активист за правата на животните: Хипопотами в Колумбия звучи комично като казус, все си мисля, че хората, които трябва да се занимават с опазване на биоразнообразието, трябва да са специалисти, а не просто хора с пари.
Колумбия определи хипопотамите на Ескобар като заплаха. Миналата година дори Административният съд там даде срок на екоминистерството им да изкорени вида, ако трябва, дори да го избие. Но там избраха да кастрират всичките 170 хипопотама, което властите направиха на живо в YouTube. Мярката се възприе доста противоречиво:
Александър Дуцов, експерт по биоразнообразие в WWF България: Винаги има и един социален елемент, в който чат от хората си ги харесват и искат да си ги запзят и затова меките мерки включват улавяне и кастриране.
Д-р Анатолий Замфиров, ветеринарен лекар: Просто едни лоши политици взимат едни лоши решения и ако нещо се случи с африканските хипопотами, както се случва с африканските носорози, тази генна банка, която можеше светът да има в Латинска Америка, ще е тотално загубена, защото носорозите приключват, бракониерите ги избиват, останали са само 7 хиляди в световен план.
У нас големи щети нанесе друг по-малък любимец – червенобузата костенурка.
Стоян Лазаров – зоолог, Национален природонаучен музей: Купуват си от зоомагазини, те са забранени, обаче въпреки това все още има внос на такива малки костенурки. Когато станат големи, те стават проблем и хората ги пускат или в язовир или в река или в някои крайбрежния езера, което вече е престъпление.
Александър Дуцов, експерт по биоразнообразие в WWF България: Като цяло основно се развъждаха женски индивиди, но явно са се прокраднали и мъжки и в много водоеми има сериозна популация. Те са доста по-агресивни и изместват нашата обикновена блатна костенурка. Конкурират се много по-сериозно за храна, за местообитания и нашата традиционна блатна костенурка не може да се пребори и изчезва.
Стоян Лазаров – зоолог, Национален природонаучен музей: Човекът пак е направил глупости, като в Австралия е заселил зайци, подземници, които конкурират местните видове кенгуру за паша по ливадите. След това човекът се е сетил, че за да намали популациите на зайците, които се въдят като мишки, да засели лисици. Лисиците сега са бич там, те пък унищожават голяма част от по дребните бозайници на Австралия, те са торбести. Нямат нищо общо с останалата фауна на света. И това нанася страхотни щети.
Александър Дуцов, експерт по биоразнообразие в WWF България: Също така цяла Западна Европа в момента е гръмнала откъм сивата катерица, американската. Пусната нарочно или случайно и в момента е изместила нашата традиционна европейска катерица. Тя, на практика, вече е защитен вид в много страни.
Започна като някаква шега, продължава да изглежда комично. Но екзотичните животни далеч не са шега. При добро желание, черни пантери могат да се намерят до 5-6 хиляди евро и то – от близката Чехия. И със сигурност тук пазарът им може да разчита на новобогаташкия манталитет. Така че фейк или не – черната пантера от Шумен е тест за системата – къде са пролуките, какви ще са реакциите и най-важните поуки – как да спасят животното. Разстрелът му би бил истински провал.
Вижте още в репортажа