В София днес се проведе . Сред участниците бяха управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, еврокомисарят по икономика и производителност Валдис Домбровскис, както и други ключови фигури от света на финансите. По този повод Любомир Каримански – член на Управителния съвет на БНБ, коментира в студиото на „Още от деня“ впечатленията си от изказванията на водещите икономически лидери.
Вижте целия разговор в „Още от деня“
„По-скоро премерен реализъм, доколкото може той да бъде съотносим и адекватен за България“ – така Каримански определи изказванията на Кристин Лагард и Кристалина Георгиева.
„Това, което отвън се наблюдава за България, не винаги може да бъде усетено в кухнята на нещата вътре в самата страна“, каза той и добави:
„Имам предвид устойчивостта и стабилността на публичните финанси, както и догонващото развитие към средните европейци в еврозоната. Геополитическата ситуация и нестабилността ни карат все пак да имаме едно на ум.“
Според него това не означава съмнение в готовността на страната, а осъзнаване на реалните предизвикателства пред държавата при смяната на националната валута.
„Когато заменяме една валута с друга, това едва ли решава основния въпрос на страната – към какво се стремим, каква визия имаме за управлението на държавата и какви трансформационни политики предстоят“, допълни той.
Каримански коментира и необходимостта от стабилна икономическа среда за инвеститорите:
„Ако искаме инвеститорите да са в България, те трябва да имат предвидимост и сигурност. Как може да имат предвидимост, когато само за по-малко от седем месеца правителството променя политиката в ход?“
Според него честите промени в осигурителните ставки и пенсионните вноски влияят негативно върху бизнес климата и подкопават доверието на инвеститорите:
„Бизнес плановете не се правят за шест месеца. Те се правят за една, три години и тяхната устойчивост е изключително важна“, уточни Каримански.
Той подчерта, че плоският данък сам по себе си не е достатъчен за привличане на инвестиции и трябва да бъде подкрепен с ефективна съдебна система, стабилни социални политики и ясна визия за развитие.
По време на конференцията президентът на ЕЦБ Кристин Лагард акцентира върху необходимостта от фискална дисциплина и структурни реформи.
„Ако президентът на Европейската централна банка апелира за фискална дисциплина и реформи, то ние не виждаме такива зададени в сегашната бюджетна прогноза“, коментира Каримански.
Той посочи, че въпреки покриването на критериите за влизане в еврозоната, остава въпросът как ще се поддържа икономическата стабилност в дългосрочен план.
„Последните месеци инфлацията е над 5%, а дефицитът към деветия месец е 2,7%. Правителството трябва да похарчи още над 5 милиарда лева капиталови разходи до края на годината“, предупреди Каримански.
Той определи проектобюджета за 2026 година като документ, в който липсва фискална консолидация и визия за устойчивост:
„Този бюджет мога да го нарека с една дума – абстрактен, но политически удобен на всички. Ако щете с раздутите разходи, липсата на консолидация и отказа да се търсят други източници.“
И даде пример с приходите от концесии, които според него в продължение на пет години са едва 0,1% от бюджета.
В контекста на еврозоната Каримански посочи, че новите членки ще трябва стриктно да спазват правилата за дефицита и дълга:
„Който влиза в еврозоната, трябва много стриктно да спазва правилата, особено на свръхдефицита и на дълга – той не трябва да надвишава 60%. В противен случай ще се приложат всички възможни рестрикции.“
По думите му, по-строгите изисквания за България не са дискриминация, а част от механизма за стабилност.