У нас зачестиха случаите на лошо отношение към домашните животни. Затова ще ви покажем как в една лаборатория хората с любов се грижат за своите експериментални животни. Става въпрос за вивариума към Биологическия факултет на Софийския университет, създаден с европейски средства по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. В него учените от Центъра за компетентност „БиоРесурси“ отглеждат плъхове и мишки, необходими за техните експерименти. Как живеят лабораторните животни?
Това е семейство плъхове от породата „Вистър“. Преди по-малко от месец майката е родила осем малки. Тази порода албиноси са най-често използвани за експерименти в науката. Диляна Стоименова е един от хората, които се грижат за гризачите и най-важното, на които те вярват.
Диляна Стоименова, изследовател по проект „Център за компетентност БиоРесурси“: „На нас имат най-голямо доверие, те могат включително и да се дресират, и с положителни покани – например семки, много бързо свикват с хората, буквално като домашни любимци. Аз обичам да работя с животни, така че няма значение за мен дали са гризачи или други бозайници.“
Тук има плъхове и от породата „Лонг Еванс“. Те са общо 300, мишките – 200. Всички лабораторни животни идват от френски вивариум.
Диляна Стоименова, изследовател по проект „Център за компетентност БиоРесурси“: „Това е майката, любопитна е, но си пази бебетата и затова ги изтика в закътаното.“
Доц. Милена Керемидарска – Маркова, катедра „Физиология на животните и човека“ в БФ на СУ: „Те са чисти, изключително добре охарактеризирани генетично…освен това са естествено под мониторинга на ветеринарни грижи, те са здрави.“
Освен че са гледани добре, гризачите помагат и на науката. Участват в експериментите на Центъра за компетентност „БиоРесурси“ за разработката на нови полезни продукти. Различни растителни екстракти, преди да стигнат до хората, се прилагат на мишките и плъховете.
Доц. Милена Керемидарска – Маркова, катедра „Физиология на животните и човека“ в БФ на СУ: „Да се изследват потенциални ефекти на биоактивни вещества с различен произход – растителен, микробиологичен върху различни функции на организма на гризачите… Имаме специални апарати, които ни дават възможност това нещо да го проследим.“
Това е апаратът, с който се изпитва активността, координацията и издръжливостта на гризачите. И както казват във филмите – нито едно животно в този вивариум не е пострадало след експериментите.
Диляна Стоименова, изследовател по проект „Център за компетентност БиоРесурси“: „Тук поведенческите опити са такива, че животните си остават живи.“
Доц. Милена Керемидарска – Маркова, катедра „Физиология на животните и човека“ в БФ на СУ: „Тези експерименти не причиняват страдания на животните, тъй като те са с така наречената „лека тежест“.
Понякога се случва някой от подопечните на Диляна да избяга, но не за дълго. Намират го обикновено върху клетката му, да чака да влезе и да хапне. Тук ядат пресовани зърнени култури с точно количество мазнини и протеини, с витамини и минерали.