През август огромен пожар изпепели стотици декари гори в Природен парк „Пирин“. Едно момче помагаше на пожарникарите, докато гостуваше на баба си в Сунгурларе – всяка сутрин се качваше на своето колело и караше с часове, за да им занесе вода и храна. Даниел е ученик в столично училище. Какво си спомня за тези дни, какво го мотивира – ето какво разказа той…
– Аз не се замислих, като видях, че гори нещо, като отидох, реших, веднага си казах аз ще помогна тука с каквото мога и почнах.
– Вода имате ли си?
– Ти си момчето с колелото?
– Да.
– Чувстваш ли се като герой?
Даниел Гълъбов: „Не бих казал, аз просто отидох да помогна, нищо повече.“
Дни наред Даниел носил вода и храна на пожарникарите. Обувките му се разтопили, краката му се ожулили. Всяка сутрин потеглял с колелото нагоре към гората.
Даниел Гълъбов: „7:30-8:00 часа ставах и веднага се оправях, закусвам и отивам. Водата още първия ден в една военна чантичка я носих, защото няма в какво друго и така до последния ден си ги носих, защото нямам в какво просто. Крайните дни реших да си взема лотатата, на рамо и отидох на тлеещите храсти и площи и реших оттам да гася. просто да обръщам земята и това правих. Имаше един пожарникар който ми показа как да обръщам земята, накъде да хода и да следя вятъра.“
Една сутрин видял катеричка. Пожарът превърнал дома на десетки животни в пепел.
Даниел Гълъбов: „До тлеещите пламъци беше легнала, нещо като прегоряла трева, видях я, не беше обгорена, реших да я полея с вода в шепа да видя и тя, нали, видях че се съвзе и почна да пие от шепата ми.“
Даниел, който преди дни навърши 17 години, мечтае да стане военен – за да помага на хората.
Даниел Гълъбов: „На старите хора също обичам да помагам, като видя някоя баба че й тежат торбите, или в автобус, трамвай им давам място да седнат, все пак те са стари хора, трябва да седнат.“
– Кой те е научил на това?
– Родителите ми така са ме учили, така са ме възпитали.
Следващото лято Даниел отново ще отиде на гости на баба си. И ще помага, ако има нужда.
снимки: БНТ