Една история за отдаденост към професията, но и към традицията. Срещаме ви с един истински боец, който влиза в огъня без да се замисли. Той е пожарникар, но носи музиката в душата си, защото е закърмен с българския фолклор и звука на родопската каба гайда.
Как Светлозар от село Смилян съчетава двата свята – на пламъците и фолклора?
Един сигнал е достатъчен, за да се промени всичко. За секунди спокойствието тук се превръща в действие. Това е ежедневието на Светлозар – пожарникар, който е свикнал да влиза там, откъдето другите излизат.
Светлозар Чалов, пожарникар, 4-та Районна служба ПБЗН: „Да си пожарникар това не е просто работа, това е призвание, да знаеш, че всеки ден можеш да помогнеш за спасяването на човек или дом. Нашата професия е отговорна, свързана със силна дисциплина. Винаги при пристигане на произшествие на първо място е човешкият живот, влизаш, ако има пострадали хора ги евакуираш, да им окажеш адекватна помощ.“
Работата му е опасна и изисква пълна концентрация. Тук няма място за грешки. Сигналите, на които се е отзовавал са различни от коте на дърво, през горяща къща до голям горски пожар. Винаги ще помни и първия сигнал, на който се е отзовал.
Светлозар Чалов, пожарникар, 4-та Районна служба ПБЗН: „Спомням си отначало тишината в пожарната служба, след което набиха звънците, станахме, облякохме уноформите, излезнахме и вече при приближаването на пожара като видях тези пламъци, изоставена сграда или по-скоро нещо като склад и като видяхме пламъците, от начало се стрестнах, но запазих самообладание. Най-трудният ми момент е, когато искаш да помогнеш на човек, но нещата не се случват толкова бързо, в този момент да знаеш, че отговаряш както за себе си, за хората около теб, така и за екипа.“
Когато сирените замлъкнат и екипировката остане на закачалката, Светлозар намира друг начин да освободи напрежението. Без огън. Но със същата сила. – зад пожарния автомобил преливка в черно към гайдата.
Гайдата не е просто инструмент. Тя изисква дъх, издръжливост и характер. Качества, които Светлозар вече носи със себе си.
От шума на пожарната до звука на гайдата – на пръв поглед два различни свята. За него обаче те се срещат в едно – дисциплина и отдаденост.
Светлозар Чалов, пожарникар, 4-та Районна служба ПБЗН: „Започнах от детски юношески ансамбъл – град Смолян, с ръководител Костадин Илчев, той ми нареди пръстите на този инструмент, след което записах музикалното училище в Широка лъка. В моето семейство никой не е свирил на гайда. Гайдата носи удовлетворение, спокойствие, душевен мир и също така съхранява традициите.“
От миналата година българската гайда официално влезе в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Така един от най-разпознаваемите символи на българския фолклор получи световно признание. А звука ѝ се превръща в бягство за Светлозар и начин да запази спокойствие.
Светлозар Чалов, пожарникар, 4-та Районна служба ПБЗН: „Когато хвана гайдата и някак самата мелодия започва да говори, започва да изказва чувства, история, затваряш очи и просто се пренасяш в мелодията. С този инструмент като засвириш и забравяш всичко. И двете неща носят голямо удовлетворение и гордост.“
В единия свят Светлозар гаси пожари. В другия – пази жива традицията. Две различни роли, обединени от едно и също нещо – силата да даваш повече, отколкото взимаш.