В навечерието на 34-ата годишнина от подписването и влизането в сила на българската Конституция от 1991 г. от трибуната на Народното събрание бяха направени декларации.
„За българското общество и българската държавност този основен закон е израз на нова политическа култура, на нови демократични нрави, които бащите учредители направиха решително, с мисъл за отечеството. Това трябва да се заяви, особено категорично днес, когато има нескрити опити да се направи тълкуване на отминали събития, които не отговарят нито на духа на времето, нито на буквата на конституционните принципи и разпоредби“, заяви председателят на парламента и депутат от „БСП – Обединена левица“ Наталия Киселова.
Тя отбеляза, че Конституцията не е просто държавен акт, а израз на желанието на българския народ да преодолее тоталитарното минало, да потвърди своя исторически избор за „свобода и парламентарна демокрация от европейски тип“.
По думите на Киселова днес на Народното събрание отново са нужни такива народни представители, които да са на нивото на предизвикателствата на времето – да осъзнаят своята мисия и отговорност пред българския народ.
„За политическата криза, за положението, в което изпаднаха политическите партии и системата на държавни органи през последните четири години, често търсим недостатъците в Конституцията, а не у себе си“, подчерта Киселова. Тя добави, че е време да започнем да я прилагаме, да спрем да я бламираме и да я изопачаваме, за да постигнем някакви „мимолетни предимства пред политическите си опоненти“.
Киселова посочи, че Конституцията не е резултат, тя е гаранция за мирния преход у нас, който не бива да рушим.
„От усилията на избраните от народа, от нас зависи дали парламентаризмът ще успее да оцелее и да се утвърди като управление чрез дискусия, а не да се превръща в диктатура на кресливо малцинство или на мълчаливото мнозинство. Това би било насилие над Конституцията, което не трябва да допускаме“, каза още председателят на Народното събрание.
Декларация по повод влизането в сила на действащата Конституция от 1991 г . прочете и депутатът от „Има такъв народ“ Николета Кузманова. Тя подчерта, че от приемането на основния закон, с времето се е доказало, че той е една „малка, мъдра книжка, написана със отговорност към държавата и гражданското общество“.
„Днес, 34 години по-късно, ние сме отново в обстановка на политическа нетърпимост. И колкото и странно да звучи, с измененията на Конституцията на 2023 г. бяхме на крачка и от същественото отдалечаване от принципите, на които трябва да се основава държавата и обществото“, каза още Кузманова.